Спомнете си, кога за първи път ви е дошла наум мисълта: „За какво живея аз? Защо съм се родил на тази огромна земя?“ Трябва да сте били на шест или седем години... Сигурно с вас тогава не е имало никого, защото такива мисли, по правило, посещават човек в онзи момент, когато той се намира насаме със себе си.

Едва ли вие сте намерили отговор на своя сериозен въпрос, но след това той неведнъж е възниквал и се е разгръщал в су­матохата на всекидневния живот, а с времето вие съвсем сте престанали да се интересувате от отговора...

Вие сте продължавали да живеете като болшинството ваши познати и приятели, загрижени за битието, за кариерата, за жаждата за слава или богатство, за проблемите на децата, само в редки мигове замисляйки се за еднообразието и безсмисле­ността на такова съществуване.

Не е ли било по-добре още тогава, в далечното детство, да се направи опит да се задържи в паметта въпросът за собстве­ното предназначение, да се постараем да не забравяме за него и да изразходваме отпуснатия ни отрязък от време в търсене на верния отговор? Та нали би трябвало да съществува някакъв дълбок смисъл в нашето появяване на бял свят, както и във всичко онова, което ни заобикаля. Не може Природата да няма замисъл! Може би тя сама ще ни помогне да намерим отгово­ра.

Ако всеки отделен човек открие своята истинска жизнена цел, тогава той ще разбере, че не се развива случайно и хао­тично, а по определена, целенасочена, добра програма на При­родата. В бъдеще ни очаква вечност, безкрайност, съвършен­ство, знание за всичко и най-прекрасните състояния на само­познание. Какво е необходимо да направи човек, за да достиг­не това? Всичко на всичко да се опита едва-едва да отвори очите си.

Колкото повече светът потъва в отсъствието на разбирател­ство между хората, в отсъствието на увереност в утрешния ден и като следствие в депресията, наркотиците, насилието и теро­ра, толкова по-активно човек търси различни начини да по­вдигне в себе си силата на вярата. Затова вече много години ние наблюдаваме интерес към мистиката, към магията – към всичко, което предлага купуването на надежда, сила и успех.

Но времето на плацебо е към своя край – все по-малко ста­ват хората, способни сляпо да вярват. Все повече хора си зада­ват въпросите: защо в моя живот стават такива събития, мога ли аз да избегна опасността и да предотвратя бедата? И глав­ното – как да направя това сам, без съмнителни лечители и магове?

Малцина са тези, на които е известно, че съществува наука, способна да хвърли светлина върху всички въпроси и в пълна степен да ни обясни целта и смисъла на нашето съществуване. Тази наука се нарича кабала. Тя може да ни помогне напълно да разберем загадката на мирозданието, неговото общо устрой­ство, да ни даде възможност да осмислим това в какъв свят съществуваме и от какво се състои той. Кабала е най-близката до човека наука, тя обяснява най-важното нещо в нашия живот – как да се получава наслаждение, как да напълним себе си в този живот, та нали в превод от ив­рит думата „кабала“ означава „получаване“.

 Ние виждаме, че всички наши страдания са от непознаване на целта на творението и като следствие на това от несъблю­даване на общия закон на Природата. Това е закон на взаимо­връзката на всички съставни части на света помежду им. Раз­бирането и изпълнението на този закон ни довежда до ком­фортно, безопасно състояние, позволява да се разкрие сполука­та във всички наши действия. И обратно, всички наши нещас­тия са само от нарушаването на този закон.

Именно от неговото съблюдаване и правилното му използ­ване зависи нашето хубаво бъдеще. И именно на този закон ни обучава кабала. Подобно на това, както познанието на остана­лите природни закони, ни дава възможност да живеем в отно­сителна безопасност.

До наши дни кабала са изучавали единици във всяко поко­ление. Но в наше време, както говори „Книга Зоар“, общество­то вече е узряло за прилагането на общия закон на Природата и нещо повече, именно от неговото разбиране и приложение зависи нашето бъдеще.

Великият кабалист на ХХ в. Баал Сулам е казал така: