В корема на бременна жена разговарят две бебета. Едното от тях – вярващо, другото – невярващо.

Невярващото бебе: Ти вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Да, разбира се. На всички е ясно, че живот след раждането съществува. Ние сме тук, за да станем достатъчно силни и готови за това, което ни очаква после.

Невярващото бебе: Това е глупост! Никакъв живот след раждането не е възможен! Ти можеш ли да си представиш, как би изглеждал такъв живот?

Вярващото бебе: Аз не зная всички детайли, но вярвам, че там ще има повече светлина и че ние може би ще ходим сами и ще ядем с устите си.

Невярващото бебе: Каква безсмислица! Невъзможно е сами да ходим и да ядем с уста! Това въобще е смешно! Имаме пъпна връв, която ни храни. Знаеш ли, аз искам да ти кажа: не е възможно да съществува живот след раждането, защото нашият живот е пъпната връв – и така, вече е твърде къса.

Вярващото бебе: Аз съм уверено, че това е възможно. Всичко ще бъде просто малко по-различно. Можем да си го представим.

Невярващото бебе: Но нали оттам все още никой, никога не се връщал! Животът просто завършва с раждането. И въобще, животът – това е едно голямо страдание в тъмнината.

Вярващото бебе: Не, не! Аз точно не зная как ще изглежда нашия живот след раждането, но във всеки случай, ние ще видим мама и тя ще се погрижи за нас.

Невярващото бебе: Мама? Ти вярваш в мама? И къде се намира тя?

Вярващото бебе: Тя е навсякъде около нас, ние се намираме в нея и благодарение на нея се движим и живеем, без нея ние просто не можем да съществуваме.

Невярващото бебе: Пълна глупост! Аз не съм видял никаква мама и затова, очевидно е, че нея просто я няма.

Вярващото бебе: Не мога да се съглася с теб. Наистина понякога когато всичко наоколо утихва, може да се чуе как пее тя и да се почувства как тя милва нашия свят. Аз твърдо вярвам, че нашият истински живот ще започне само след раждането. А, ти?

Човек познава света с помощта на петте сетивни органа. Той прилича на черна кутия, която възприема само онова, което постъпва в нея отвън. Информацията, доставяна от нашите сензори в затворената система, се регистрира, обработва се, анализира се. Онова, което не се улавя от сетивните органи, ние не усещаме.

Обкръжаващата действителност постоянно оказва върху нас въздействие, което в действителност си остава загадка за нас. Ние усещаме само своята реакция спрямо него, поради това нашето познание е затворено вътре в нас и не позволява обек­тивно да съдим за външната реалност. Ние обработваме по­стъпващите сведения с помощта на нашите усещания и повече нищо.

Всички съществуващи технически приспособления само от­части разширяват диапазона на нашите възможности, но не позволяват кардинално да излезем отвъд техните рамки. С по­мощта на приборите е невъзможно да се създаде нов сетивен орган. Ние дори не можем да си представим каква ще видим обкръжаващата действителност, ако имахме различни сетивни органи.

След съответната обработка на всички получени впечатле­ния в нашата представа възниква вътрешна картина, която ние наричаме „наш свят". Тази картина е извънредно субективна и ние нямаме възможност да я сравняваме с обективната реал­ност.

Всеки организъм е устроен така, че негово единствено же­лание се явява получаването на наслаждение. Желанието да се получи максимално наслаждение – това е основният закон, съ­ществуващ на всички нива на Природата – неживо, растител­но, животинско и човешко.

Може ли човек да развие у себе си допълнителен сетивен орган, позволяващ му да възприема обкръжаващата реалност в цялата є пълнота?

Именно кабала е тази внимателно проверена във времето, научно обоснована методика, позволяваща да се развие допъл­нителен сетивен орган. Тя дава възможност да се получи до­пълнителна информация за нещо, съществуващо във външното мироздание. Усвоявайки този метод, ние ще започнем да осъз­наваме обкръжаващия свят съвършено различно: извън зави­симостта от нашето субективно егоистично възприятие.

Кабала – това е най-близката до човека наука. Тя обяснява за какво съществува той: защо се ражда, защо живее, откъде е дошъл, къде отива след това, как завършва своя земен път и в какво е смисълът на неговия живот.

По такъв начин кабала е методика за постигане на духовни­те светове и нашия свят като тяхно следствие. Кабала не само ни дава знания за духовните светове, но и самият учебен про­цес развива у нас допълнителен сетивен орган, с чиято помощ ние можем да осъществим взаимовръзка със системата на Ви­сшето управление.

Кабала не е теоретична или абстрактна наука, тя е неотде­лима от практиката: човек постига по собствен път кой е той, каква е неговата природа и какво му е необходимо да промени в себе си. За него няма и не може да има нищо по-близко от това знание, защото той познава себе си, своята съдба и света на обективната реалност.

Откъс от книгата “Кабала - това е много лесно

http://www.kabbalah.info/bulg/blog/wp-content/books/kabala_tova_e_mnogo_lesno.pdf

http://www.kabbalah.info/bg/