Хората излизат на улиците с искания за честни избори. Прекрасно. Всъщност, всички ние искаме равенство и социална справедливост.
Но всеки има свои разбирания за справедливост, затова ще има и съгласни, и несъгласни с всеки призив. Лозунгът „Да се спре корупцията!” при едни ще предизвика възторг и съучастие, други ще креснат „И ти си същият!” За трети, да се накарат богаташите да извадят съдържанието на сейфовете си и да го раздадат на страдащите е свята работа. За четвърти, изходът е един – да плюят на всичко и безпаметно да се напият…
На улицата излиза група от 10 хиляди човека и иска да установи своя собствена социална справедливост. Но има и друга група от 20 хиляди човека, която крои свои планове за това. Идват още хора, намесват се полицията, правителството, профсъюзите и меценатите и всеки има своя представа за справедливостта.
А аз казвам, че исканията за равенство и социална справедливост са утопични и нереални. Желаемото няма да може да бъде получено чрез сила, натиск и лозунги. Цялата история е изтъкана от подобни примери. И последните са – Египет и Близкият изток. Чрез революции и изкуствено разпределяне на богатствата не се постига нищо.
Основните реакции на ставащото са тревожност и усещане за безпомощност: какво мога да направя? – и настоятелно търсене на отговора.
Виждаме, че неограничената държавна власт не решава проблемите, както всъщност и ограничената. Гласуваме за партии и личности, като не разбираме, че техните възможности са ограничени. Но вярваме и се надяваме, че те може би ще могат…
Също така сме свидетели как расте властта на глобалните корпорации и как те не се подчиняват на никого. По-скоро обратното, всички се подчиняват на тях. Трябва да ги привлечем към социална отговорност, към действия за благото на народа. Такива са отличителните черти на глобалния и, както ни се струва, хаотичен свят.
Да се върнем към изборите. Ако желанията на всяка група от населението са насочени към социална справедливост, равенство, равновесие, дали е възможно те да бъдат реализирани без хората да се сплотят?
На изборите трябва да се борим не „против”, а „за”. Не да спечелим на всяка цена, а малко повече да се обединим с противника, да намерим нещо общо, сближаващо. Може безкрайно да разобличаваме недостатъците на другите, но това нищо няма да даде, защото и самите ние сме потънали в тях. Защото чист е не този, който казва, че другите са затънали в калта, а този, който е извън нея! А такива няма. И всичко се измерва чрез степента на неговата нечистота. Освен това, трябва да се разбере, че чисто може да бъде само общото.
Затова трябва да се започне обсъждане, да се зачетат интересите на другите, да се постигне определено съгласие и т.н. – до пълно обединение. А се случва абсолютно противоположното: „Аз да седна на една маса с този диктатор/либерал/комунист/националист? Никога!”
Така каруцата ще си остане в калта. И ще стои там дотогава, докато природата не ни отмести с поредния ритник, така че да подскочим, да преброим загиналите в някоя катастрофа, или загубените в сриналата се икономика пари и да се хванем за главата… Какво да правим? Няма отговор.
И отново възникват конфликти и спънки. Далеч сме от взаимната поддръжка. А всъщност не е невъзможно да седнем зад масата на преговорите. Просто никой не е опитвал! Няма съгласие, защото всеки мисли само за себе си.
Съгласието за обединение е единствената съставна част от общественото движение. Пространството на митингите трябва да стане пространство на диалога. Нужни са ни взаимни гаранции. Ако ги достигнем, ще можем да продължим напред.
Кръглата маса е новата социална технология, противостояща на монолозите от трибуните, които се опитват да убедят слушателите в своята правота. Не разобличаване на недостатъците на конкурентите, а жив разговор на тема: „Какво означава благо за страната и народа?”
Отсъствието на връзка между хората в обществото не ни позволява да достигнем до единно разбиране за това, къде се намираме и към какво трябва да се стремим. Всяка от частите, партиите, желае да увеличи своето влияние за сметка на другите, да отхапе по-голямо парче от общата баница. Всеки взема под внимание само своите интереси. Те не са обединени от обща идея, всеки има самостоятелно мнение по всички въпроси.
Обща трябва да стане идеята, която ще ни доведе до обединение в интегрално общество, чиято цел е връзка на основата на отдаването, любовта към ближния, насочена към достигане равновесие с природата. Затова най-доброто за всяка страна е всички големи политически партии, представляващи по-голямата част от народа, да се обединят и да седнат зад кръглата маса. Да седнат, за да работят съзидателно една с друга, да се допълват, да спорят. Но целта трябва да бъде именно такава и за да я постигнем, трябва да започнем да работим.
