Постинг
05.01.2012 13:33 -
НАРКО – СУИЦИД
Наркотиците са известни на човечеството от незапомнени времена. От шумерските клинописни таблички следва, че най-древната цивилизация на земята е познавала наркотичните вещества. Познавали са ги в Месопотамия и Древна Гърция, в Индия и Китай, в Турция и средновековна Европа... Обаче никъде и никога, чак до ХІХ век е нямало такова явление като наркомания.
Колко поколения са влачили жалкото си съществуване на ръба на глада, не доживявайки до тридесет години, не познавайки благата на съвременната цивилизация, под пряката заплаха да загинат от меч или недъг. И въпреки всичко, хората не са бягали в света на сладките мечти, тежестите на живота не са ги довеждали до отчаяние и не са ги карали да търсят спасение в опиумното опиянение. Наркотиците са се използвали за медицински и ритуални цели, без да оказват никакво влияние на глобалните процеси.
Но ето че настанаха нови времена. Техниката направи крачка напред, благосъстоянието стана норма и всеки получи възможност да постигне нещо в живота си. Защо тогава все повече хора застават на път, който не води наникъде? По - старото поколение би се изразило по-просто:”Какво искат още?” Но първоначално трябва да разберем от какво бягат.
Работата е там, че гледаме на развитието си под лъжлив ъгъл. Струва ни се, че в хода на историята са се развивали концепциите и възгледите ни за света, обществените формации, науката и техниката, „духовните” методики, - а, всъщност, се е развивало нашето желание, нашият вселенски егоизъм.
Векове наред сме се опитвали да удовлетворим потребностите си, а те нарастваха все повече, докато не скочиха до небивали висоти. Тогава се възнесоха небостъргачи към небесата, гордо заплуваха в синевата белоснежни лайнери и ракети се устремиха в пространството с космически скорости. Всичко това се случи защото ни стана тясно в предишните рамки. Вътрешната празнота се увеличи и поиска напълнение.
Но процесът продължава. Още повече, той набира скорост и вчерашните постижения ни остават напълно равнодушни. Това не е връщане назад в миналото – това е нова празнота, истински космически вакуум. Черната дупка в нас се разширява и в нея без следа изчезват миналите наслаждения. Ние вече не вървим по живота, а тичаме по него, опитвайки се да утолим нестихващия душевен глад.
Във всеки от нас, и в децата също, е заложен опитът от миналите поколения. Минали сме през всичко, опознали сме всичко в този свят, но така и не успяваме да получим напълнение. Какво да правим? Накъде да вървим?
Наркотиците предлагат просто „решение” – самозабрава. Да се самозабравим и да се откажем от реалността като се потопим в илюзорна „благодат”. Така поне няма да се гърчим от болка – напротив, ще застинем в „блаженство”. Narkotikos на гръцки означава – привеждащ във вцепенение. Ето - получи истински „изход от задънената улица”...
Наркоманията е смъртоносна наркоза, евтаназия, безславно бягство. Всъщност, хората бягат от самите себе си, от неудовлетворени желания, от въпроси без отговори и безцелно съществуване. На тях не им са ясни причините за случващото се и затова мракът, обхванал съзнанието им става все по-непрогледен.
Медицината тук е безсилна. Тя може да облегчи абстиненцията, да свали стреса, но няма силата да намали мощта на човешкия егоизъм. „С физиологическата зависимост ще се справим, - казват лекарите, - но психологическата зависимост, въпреки това, ще си остане”.
Какво да говорим за полицията. Нима тя може да противостои на човешката природа? Борбата с наркодилърите, колкото и усърдна да е тя, няма да спре ръста на нашите желания и няма да им намери правилно применение. Защото това също е борба със следствията.
В миналото човечеството е имало ясна цел, хората са знаели какво искат. Всякакви идеали, обаче, с времето избледняват – ако не от амортизация, то от неосъществимост. Днешният човек се е загубил напълно: неговото раздуто до предел самомнение се сблъсква с безсмислието на съществуването му. Ние умишлено избягваме каквито и да било сериозни въпроси, като предварително знаем до какво могат да ни доведат.
Стотици милиони наркомани по целия свят са се лишили от възможността да намерят решение на проблема. С всяка изминала година все повече хора биват засмуквани от тази черна дупка и почти никой не се е измъкнал от там. Наркоманията е един от симптомите на болестта на човечеството, тревожен признак на агонията, до която може да доведе неконтролируемото егоистично самонаслаждение.
За да намерим изход от задънената улица, трябва да погледнем нагоре и да си поставим за цел ново стъпало. Какво може да бъде по-разумно от съзнателното издигане на по-високо ниво на развитие.
За това не е необходимо да се борим със своите желания, а трябва само да ги пренастроим на друга вълна, да внесем качествено нов компонент в целия си живот, да извършим профилактика на причините, която ще замени тежката сърдечна операция. Като резултат човек ще се издигне над себе си и ще види истинската картина на света, взаимосвързан в едно цяло. Тогава ще разбере какво да поправи в себе си и как да помогне на другите да се избавят от пагубното пристрастрие – егоизма.
Колко поколения са влачили жалкото си съществуване на ръба на глада, не доживявайки до тридесет години, не познавайки благата на съвременната цивилизация, под пряката заплаха да загинат от меч или недъг. И въпреки всичко, хората не са бягали в света на сладките мечти, тежестите на живота не са ги довеждали до отчаяние и не са ги карали да търсят спасение в опиумното опиянение. Наркотиците са се използвали за медицински и ритуални цели, без да оказват никакво влияние на глобалните процеси.
Но ето че настанаха нови времена. Техниката направи крачка напред, благосъстоянието стана норма и всеки получи възможност да постигне нещо в живота си. Защо тогава все повече хора застават на път, който не води наникъде? По - старото поколение би се изразило по-просто:”Какво искат още?” Но първоначално трябва да разберем от какво бягат.
Работата е там, че гледаме на развитието си под лъжлив ъгъл. Струва ни се, че в хода на историята са се развивали концепциите и възгледите ни за света, обществените формации, науката и техниката, „духовните” методики, - а, всъщност, се е развивало нашето желание, нашият вселенски егоизъм.
Векове наред сме се опитвали да удовлетворим потребностите си, а те нарастваха все повече, докато не скочиха до небивали висоти. Тогава се възнесоха небостъргачи към небесата, гордо заплуваха в синевата белоснежни лайнери и ракети се устремиха в пространството с космически скорости. Всичко това се случи защото ни стана тясно в предишните рамки. Вътрешната празнота се увеличи и поиска напълнение.
Но процесът продължава. Още повече, той набира скорост и вчерашните постижения ни остават напълно равнодушни. Това не е връщане назад в миналото – това е нова празнота, истински космически вакуум. Черната дупка в нас се разширява и в нея без следа изчезват миналите наслаждения. Ние вече не вървим по живота, а тичаме по него, опитвайки се да утолим нестихващия душевен глад.
Във всеки от нас, и в децата също, е заложен опитът от миналите поколения. Минали сме през всичко, опознали сме всичко в този свят, но така и не успяваме да получим напълнение. Какво да правим? Накъде да вървим?
Наркотиците предлагат просто „решение” – самозабрава. Да се самозабравим и да се откажем от реалността като се потопим в илюзорна „благодат”. Така поне няма да се гърчим от болка – напротив, ще застинем в „блаженство”. Narkotikos на гръцки означава – привеждащ във вцепенение. Ето - получи истински „изход от задънената улица”...
Наркоманията е смъртоносна наркоза, евтаназия, безславно бягство. Всъщност, хората бягат от самите себе си, от неудовлетворени желания, от въпроси без отговори и безцелно съществуване. На тях не им са ясни причините за случващото се и затова мракът, обхванал съзнанието им става все по-непрогледен.
Медицината тук е безсилна. Тя може да облегчи абстиненцията, да свали стреса, но няма силата да намали мощта на човешкия егоизъм. „С физиологическата зависимост ще се справим, - казват лекарите, - но психологическата зависимост, въпреки това, ще си остане”.
Какво да говорим за полицията. Нима тя може да противостои на човешката природа? Борбата с наркодилърите, колкото и усърдна да е тя, няма да спре ръста на нашите желания и няма да им намери правилно применение. Защото това също е борба със следствията.
В миналото човечеството е имало ясна цел, хората са знаели какво искат. Всякакви идеали, обаче, с времето избледняват – ако не от амортизация, то от неосъществимост. Днешният човек се е загубил напълно: неговото раздуто до предел самомнение се сблъсква с безсмислието на съществуването му. Ние умишлено избягваме каквито и да било сериозни въпроси, като предварително знаем до какво могат да ни доведат.
Стотици милиони наркомани по целия свят са се лишили от възможността да намерят решение на проблема. С всяка изминала година все повече хора биват засмуквани от тази черна дупка и почти никой не се е измъкнал от там. Наркоманията е един от симптомите на болестта на човечеството, тревожен признак на агонията, до която може да доведе неконтролируемото егоистично самонаслаждение.
За да намерим изход от задънената улица, трябва да погледнем нагоре и да си поставим за цел ново стъпало. Какво може да бъде по-разумно от съзнателното издигане на по-високо ниво на развитие.
За това не е необходимо да се борим със своите желания, а трябва само да ги пренастроим на друга вълна, да внесем качествено нов компонент в целия си живот, да извършим профилактика на причините, която ще замени тежката сърдечна операция. Като резултат човек ще се издигне над себе си и ще види истинската картина на света, взаимосвързан в едно цяло. Тогава ще разбере какво да поправи в себе си и как да помогне на другите да се избавят от пагубното пристрастрие – егоизма.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 163
