Една от най-интригуващите теми за човек е превъплъщението на душите.

„Песен на Песните”, п.482-486: Мъдростта, която трябва да знае човекът. Човекът трябва да познае себе си: кой е той и как е създаден, откъде е дошъл и къде ще отиде.

Трябва да познае и да види тайната на душата: какво е неговата душа, от къде е дошла, защо се е спуснала в неговото тяло.

Човекът живее в този свят заради висока цел. Той трябва да развие своята душа, която се намира във всеки от нас точно като капка семе, която трябва да се развие. Целият живот в този свят е предназначен заради това, за да се развие душата.

Това означава, че в мен се появява допълнителен, шести сетивен орган, с който усещам висшия свят. В човека има пет телесни сетивни органа: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание, посредством които той вижда реалността, наречена този свят.

Но има още една реалност, която е скрита от нас. Мога да я усетя, ако развия допълнителен сетивен орган, наречен моята душа. Светът, който ще почувствам чрез нея или в нея, се нарича духовен свят.

Подобно на това как усещам материалния свят със своето тяло, ще започна да усещам духовния свят с душата си. Ако от точката, от капката духовно семе, която е в мен, развия в себе си по-голям съсъд, духовно тяло, то в него ще почувствам целият духовен свят, много пъти по-голям от този материален свят.

Ще започна да усещам себе си живеещ в духовното пространство. И до това трябва да стигне човек през живота си в този свят, за определеното му време на живот.

Въпрос: Защо казвате, че всеки вижда за себе си своя реалност, която той рисува със своите свойства, когато ние всички виждаме един и същи свят?

Отговор: Ние виждаме сега един свят, но всеки от нас може да промени тази реалност, която усеща. За сметка на моето вътрешно изменение, мога да се окажа в друг свят и да открия, че всичко в живота е хубаво и правилно.

Ще видя наистина, че реалността е доста по-голяма, отколкото съм си я представял и в нея всичко е устремено в посока към добро. И това няма да бъде илюзия или самозалъгване. Както откривам света и каквато светлина внасям в моя живот, такава ще е и картината, която ще виждам пред себе си.

Въпрос: Самата реалност ли се изменя или моето възприятие?

Отговор: Реалността която виждам съществува само в моето възприятие. Откъде бих могъл да знам, че тя съществува извън мен действително и в такава форма? Аз възприемам света на основата на моите свойства, но това не значи, че той обективно съществува именно в такъв вид. Ако човек притежава други свойства, той би видял света съвсем друг – в съвършено друг цвят и друга форма.

Ние така сме свикнали с реалността, възприемайки я с нашите сетивни органи: зрение, слух, обоняние, вкус, усет, че ни се струва истинска. Но това не е така.

Човекът е все едно уред с пет сензора, които са настроени на определена честота и той е свикнал да живее в този свят. Но ако променим диапазона на тези пет сензора, ще видим съвсем друга реалност. До такова откритие стига и днешната наука, а науката кабала говори за това още преди хиляди години. Затова и се нарича кабала (думата „кабала“ на иврит означава „получаване“), защото е наука за възприемане на света.