В действителност около нас не съществува абсолютно нищо, заобикаля ни само обикновена бяла светлина. И всяко изображение, което виждаме наоколо, се намира всъщност вътре в нас. Всички наши качества, всички наши мисли, всички наши чувства възникващи вътре в нас, се проектират върху тази бяла светлина както на белия екран в киносалоните.

В задната част на мозъка има един екран и върху него се проектират всички мои вътрешни данни. Т.е., аз практически разглеждам не света, такъв какъвто е наистина, а го изживявам вътре в себе си , такъв какъвто го възприемам абсолютно субективно. Реалността , която сме длъжни да постигнем ни се струва като някаква твърде отдалечена от живота философия.