Интервю на Ирина Якович - психолог, сътрудник в Института за групова и семейна психология с Михаел Лайтман – учен изследовател в областта на класическата кабала. Доктор по философия, професор по онтология и теория на познанието, основател и ръководител на Международната академия по кабала и Ashlag Research Institute. Автор на повече от 30 книги преведени на 9 езика. Член на „World Wisdom Council“.

Продължение от „Проблеми в семейството – част 1″

- Сега ще ви задам един изключително секретен въпрос, ако искате, можете веднага да ми откажете отговор! – Ако съм си поставила за цел да изляза зад границите на този свят, т.е. разбрала съм, че има накъде да се развивам, и все пак съм решила, че искам дете, то може ли това ми решение  да привлече някоя особена душа в този свят, така че това дете действително да е… да не ми е дадено просто ей така?

- Аз започвам да разбирам, че целият ми земен живот е само средство за духовен напредък, също и самия духовен напредък. И въобще двата свята – този в тялото и едновременно духовния в душата – те съществуват паралелно и са взаимосвързани и то чрез самия мен – аз сякаш се състоя от двете части и свързвам в себе си тези два свята. И тогава аз търся по какъв начин мога действително да се пренеса от единия в другия свят. Тоест аз привличам сили от духовния свят за живот в този свят и вземам сили от този свят и всичко, което ме обкръжава тук, което ми е необходимо за духовния подем.

- Тоест нашите наследници могат да бъдат не само наши материални наследници, но също така и духовни?

- Естествено! Аз ще възпитавам децата вече по съвършено друг начин, аз вече знам защо се възпроизвеждам! Знам за какво ги раждам, как да ги възпитавам, как точно трябва да се занимавам с тях, какво е правилното обкръжение, което трябва да им създам, така че те правилно да се научат, да ги поставя по правилен начин в живота, да оформя от тях човек, тъй като основният проблем в днешното възпитание е, че ние не възпитаваме човека, а го напълваме с разни елементарни знания, така че да придобие някаква квалификация, някаква специалност и хайде в живота – да заработва и край! А с останалото ние изобщо не се занимаваме нито в училище, нито родителите знаят как да направят това!

- Но вие сигурно сте забелязали, защото също имате внуци, а и общувате много с деца – децата сега са други, те са необикновени!

- Те именно поради това са необикновени!

- Защо?

- Както ги наричаме – те са като „индиго“ – но не е важно как точно ги наричаме. Важното е, че това са особени деца, тъй като те са се родили в този преходен период – прехода от материално към духовно ниво на развитие.

- Тоест нашите деца ни помагат в задънената улица?

- Разбира се – това сме самите ние на следващо духовно ниво. В духовното няма въобще такива понятия – „аз“, „децата“, „внуците“ – всичко това е една обща душа, която по такъв начин просто преминава от едно ниво на друго.

- Значи се получава така: ако аз действително искам да имам духовен наследник, искам да имам дете, за което в бъдеще да не ме е срам, то съм длъжна сама да се подготвя по определен начин, да се развия?

- Да, това също задължава и Вас, естествено – иначе какво бихте дали на това дете?

- Имам предвид от по-рано да се подготвя, аз мога по определен начин да подготвя себе си психологически или духовно – не знам точните термини в момента, но в смисъл така да ми се случи, че да дойде правилния наследник, правилното дете?

- Разбира се – и в това се заключва днешният ни голям проблем: че ние не можем да дадем на децата си правилното възпитание, и нямам предвид образование…

- Да, поне възпитание!

- О не, възпитанието – то е най–главното – да възпиташ от хората хора. Това образование, което ние им даваме – физика, химия, математика и т.н. – това не е важно, но да възпиташ от него човек – да знае за какво живее той, в името на какво, да знае, че има по-висша цел и т.н. А ние не можем да достигнем до децата, защото между нас и децата стоят родители, които са невъзпитани(!!!), които не разбират за какво самите те съществуват – на тях всичко им е толкова безразлично, толкова са уморени, потиснати, чувстващи се в безизходност и въобще… И за това ние имаме проблем – отначало трябва да подходим към родителите, трябва да възпитаме първо родителите, за да ни позволят те, или пък заедно с тях да възпитаме и децата,  да направим от тях наистина хора, които разбират за какво съществуват и да открият своята цел, своето щастие в живота.

- А знаете ли как съвременните родители възпитават децата?

- Да, ето го въпросът!

- Не, не – някои ги възпитават! Ето така: първото нещо, което трябва да направи детето – трябва при появата си обезателно да наддаде такъв глас, че всички на момента да се уплашат и то така, че веднага да му дадат своите играчки – говоря Ви за съвсем малки дечица, още две-три годишни. Познавам такъв баща – той казва: „Аз още от сега го уча на карате – карате за двегодишно детенце – като макак с граната в далечен план, нали?! И така казва бащата: уча го на карате и той отива на пясъчника, разбутва всички, набива ги, естествено, взима всички играчки, които той иска, всички се страхуват от него – той е такъв силен, ходи като собственик на пясъчника и когато дойде детенце от такива родители, каквито вие казвате – духовно готово, то естествено не разбира защо е получило „такова“ в лицето и какво да направи – да отговори?

- Нищо не може да се направи – да се отделят едните от другите. Нищо друго, те няма да се разберат един друг!

- Какво, да отиде в друг пясъчник ли?

- Разбира се!

- Тоест да не общуват?!

- А какво друго може да се направи? Или вечно ще се бият едно друго, като вече се е стигнало до там – но ние виждаме, че от това човечеството не напредва към щастието – или някак да ги променим, но е невъзможно да достигнем до всички. Ние нашите деца ги възпитаваме, т.е. тези мои ученици, а те са десетки хиляди, души и ние се опитваме да възпитаме нашите деца с кабалистично възпитание.

- Да, моля, кажете как точно?

- Ние ги обучаваме само чрез пълно взаимодействие, да имат глобално отношение към света.

- Тоест там при вас децата се карат?

- Не!!! Не само че не се карат, а те всичките са настроени на самоанализ. Настроени са на ясното разбиране, за какво съществуват в света. На това, че всичко съществува само за да достигне до съвършенство, че целият свят, цялата природа е една, единна, глобална и поради това и човечеството не бива да излиза от природните рамки и да е в противоборство помежду си, а да съществува в обединение, единство един с друг, т.е. да достигне до съзнанието за общото, за целостта и за това, че човек се явява венец на цялата природа, Творец на цялата природа. Той може чрез себе си да направи така, че тази природа да стане ценна и съвършена като един единен организъм.

Ние постепенно възпитаваме в децата такова отношение към света и вие знаете, че децата са гъба – лесно поемат всичко.

- Добре, а когато те завършат това начално заведение – ясла, градина и училище – какво да правим с тях след това?

- След училището децата идват при нас. Всичкото им свободно време след училище (там където получават образование), възпитанието – това, което училището не дава – те получават при нас! Следобед идват при нас в кръжока ежедневно и така постоянно се занимават при нас – и в почивните дни също.

- Тоест така или иначе, децата са изолирани от реалния свят (хайде да говорим честно!). Те всъщност се намират в закрита система на възпитание.

- Относително, защото половината ден те прекарват в училището заедно с всички останали.

- В нормално социално училище?

- Нормално.

- Ето там те се сблъскват с реалния живот?

- Да, натъкват се.

- И как реагират те – плачат и се опитват да поправят счупените си очила ли или какво?

- Не, нищо такова няма. И знаете ли защо? Защото те ходят в едно и също училище и останалите деца знаят, че ако пипнат едно от нашите деца, зад него стоят петдесет!  Но те първи никога не нападат и не потискат никого, но ако пипнеш и едно – тогава…!

- Но ето, нашият с каратето – той ще продължава да демонстрира надмощие?!

- А-а не, той няма да продължава – вече ще се бои!

- Да, ще се страхува, че те са много – кабалистчетата.

- Те демонстрират много прост подход към живота – първо, изначално ние се отнасяме към всички по добър начин – към всеки един.

- Но ако другите напират…ние можем да дадем отпор!?

- Да, да – непременно! Това е задължение.

- Тоест те казват „ние сме пацифисти, всички в бели ръкавички…”

- До първото стълкновение!

- Аха – до първото спречкване! Така, до тук добре, този, както аз го възприемам, „синтетичен модел“, който вие сте създали, тази детска градина, всичко останало… този пробен…

- Не, на тази тема ние имаме много древни сериозни исторически документи, а също и по-нови, оставени ни от последните кабалисти, така че ние се основаваме на всичко, което те са написали, на изучаването на тези трудове и се опитваме да ги реализираме.

- А значи такива детски организации са съществували и по-рано?

- Не в такъв мащаб и вид, но по принцип – да. Кабалистите говорят не само за децата – те говорят за всички, защото душата не притежава възраст, и заради това да възпитаваш дете или възрастен е практически едно и също. А какво са всъщност тези възрастни – те са същите тези деца!

- Да, и значи тези възрастни, които решават да нямат децата, в крайна сметка се намират на някакво недоразвито ниво или какво? Така се получава, защото вие, от една страна, казвате, че те чувстват несъвършенството на този свят и поради това не желаят да допринасят за това в света да идват още мъчещи се души?

- Ами, само до това ниво те са се развили. А какво има след това? „След това” – този въпрос самите те не си задават. А защо ние съществуваме в такава природа, която ни е създала по такъв начин – съвършената природа! Къде е нейното съвършенство?! Творецът, ако съществува, къде е той? И творението – съвършено и подобно на Него? Те не си задават тези въпроси, те са толкова…