Из лекция на професор д-р М.Лайтман:
www.laitman.bg

Според степента на нашето ежедневно развитие и под влияние на случващите ни се събития, ни става все по-ясно, че стоим пред призив, пред абсолютно особено изменение.

Може би хората все още не осъзнават това и им се струва, че всичко е нормално, просто събитията стават с голяма интензивност, а времето е станало по-наситено, но това не е така.

Политолозите, социолозите и икономистите, с които съм свързан по целия свят и които ми звънят все по-често и често, осъзнават че в тях отсъства разбиране за вътрешната същност на протичащите измененията.

Те знаят как с помощта на обществото, правителството, борсовата политика, на банките и законите да изменят сегашното състояние, за да постигнат определена цел, но ако по-рано те мислеха, че имат ясна цел, то сега тази цел изчезна някъде.

Това предизвиква голямо безпокойство и усещане на безпомощност и от отчаяние и неизвестност те извършват случайни, непоследователни и понякога безсмислени действия, частично или дори напълно неверни. Всичко това се случва регулярно в течение на последните няколко години.

Това е удивително, но се оказва, че в продължение на хиляди години ние сме се развивали на животинско ниво и не сме развивали човека в себе си. Във всеки от нас са се разкривали вътрешни информационни данни – склонности, желания и мисли, а ние сме ги реализирали. Аз искам – и го правя, аз мисля за нещо и по такъв начин се приближавам до него или се отделям от него. Постъпвали сме по указание на Природата, която ни е заставяла да действаме по нейната програма.

Но сега целият свят сякаш е стъпил на нов път на развитие. Природата сякаш ни е оставила и не ни дава ясна указания. Аз не намирам в себе си нито желание за развитие, нито мисли за това как да го направя. Великите философи, политолозите са били уверени в своята позиция, отстоявали са гледната си точка, казвали са накъде да вървим и как да се придвижваме.

И изведнъж всичко изчезна! Пустота! Ние не генерираме нови идеи, ние се спускаме до ниво на общество за просто потребление. Затова днес човек започва да мисли: „Какво става с мен? Как да се развивам по-нататък?”

Би трябвало да има някаква програма, тенденция, желание на обществото, желание на правителството, с което се съгласяваме или против което се борим, правим революции… Няма нищо!!! Никой не чувства в себе си какъвто и да е стремеж за развитие!

Всичко това са признаци на това, че нашето егоистично развитие, под управление на природата е дошло до края си. Природата не ни тласка повече напред и ние сме като малки деца, които са оставили в къщи сами. Аз стоя насред стаята, плача и не зная къде да отида – в такова безпомощно състояние се намират всички хора, от които зависи вземането на решения и които разбират и правилно оценяват ситуацията.

Развитието на нашето желание е изчерпало себе си. Във всеки от нас поотделно и във всички заедно постоянно се пробуждат нашите духовни гени - вътрешна информация и затова сме се организирали в народ, заселили сме континентите и сме създали всичко това, което се нарича човечество. Нашите духовни гени са развивали мисленните ни способности и ние сме се учили да развиваме своите желания.

Искали сме по-бързо да се движим и сме изобретили автомобилите и самолетите. Нашето желание е способствало за умственото ни развитие и ние сме осъществявали мечтите си. Но ако отсъства желание, ние не знаем в каква насока да се развиваме. Днес се закриват дори космическите проекти! Най-висшата мечта на човечеството – да излезе в космоса, да усвои космическото пространство…

И изведнъж всичко се закрива просто, защото не си струва да влагаме пари в него и питаме „Какво ни дава то?”. Изчезват най-естествените желания, които винаги са ни тласкали към нещо ново и днес стоим на едно място. Оказахме се в ново състояние и не знаем какво да правим.

На фона на това в човек започва да се развива ново, неизвестно желание. Що за желание е то, откъде се е взело и как да го развиваме? Това желание не се намира на нивото на този живот, а над него, на нивото на вечния живот. Аз искам повече, отколкото този живот може да ми даде. Въпросът за вечността, въпросът за смисъла на живота започва сериозно да вълнува човечеството....

 Продължението тук: