По данни на Световната здравна организация до 2020 г. депресията ще стане втората най-честа причина за инвалидност и смъртност в света, изпреварена само от сърдечно-съдовите заболявания.

Съвременният човек се потапя в самота, а обществото не му хвърля спасителен пояс. С изключение на исляма, ролята на религията като фактор за подкрепа изчезва. Обществото се разпада, голямото сплотено семейство в западните страни става абсурд.

Премествайки се в пространството на виртуалните комуникации, мнозина погрешно предполагат, че отсега нататък ще могат да минат без реално, грижещо се общество. В резултат човек търси решение на всички проблеми сам, настанявайки се пред компютърния екран.

Животът на обществото, страдащо от дефицит на внимание, протича мълниеносно – хората чуруликат кратки трели, с надеждата да успеят да изкажат онова, което след минута вече няма да бъде чуто. Всичко, което изисква вътрешни усилия, упоритост и време, се отстранява в зародиш. Когато човекът е празен, когато няма истинска цел, в него се настаняват тревогата и депресията. Откъде да вземе тази цел? Къде да намери смисъл?

Днес всички сериозни изследователи заявяват, че щастието се крие в контакта с другите, в отдаването, и че реалният смисъл може да бъде намерен само във взаимната връзка помежду ни. Виктор Франкъл, известен австралийски психолог, казва, че човекът, който стои в дома си и се опитва да намери смисъла сам, сякаш се блъска в отворена врата, не разбирайки, че тя се отваря навън, а не навътре.

Няма да намериш щастието в ръковината, заяви в интервю с репортера на „Globes” един от анкетираните специалисти. Занимавайки се сам със себе си, вместо да протегнеш ръка към друг човек, само усилваш собствения си нарцисизъм и депресията.