Михаил Делягин за  трансформациите в човешкото общество

Михаил Делягин, известен руски икономист с ярко изразена политическа ориентация, изнесе в руския град  Воронеж лекция за глобалната криза и за системните трансформации, в епохата на които навлезе човечеството и последствията от които /възможно трагични/ засега е трудно  даже да бъдат прогнозирани.

Най -главното в днешната икономическа глобална криза е обстоятелството, че тя, всъщност, се явява съвсем малка част от онази трансформация, в която се намира съвременното човечество. Настъпват дълбоки промени. По-дълбоки, отколкото се е считало и отколкото можем да осъзнаем. Променя се цялото устройство на съвременното човечество и даже самото взаимодействие на човека със света.

Например, наблюдава се такова явление, като закона за съхранение на рисковете. Самият закон засега математично не е доказан от никой. Обаче емпиричните наблюдения потвърждават, че в достатъчно голяма система минимизацията на рисковете на индивидуалните елементи води до това, че съвкупността на рисковете не изчезва никъде, а остава същата. Затова рисковете се изтласкват на обществено ниво и разрушават цялата система

Относно климата – въпросът е много спорен. Дали промяната на климата е предизвикана от човешката дейност? Няма никаква гаранция. Има вероятност да се случват естествени природни колебания, съвпадащи с човешката активност.

Според Делягин, промяната на здравословното състояние на хората в развитите общества не предизвиква никакви съмнения. В продължение на три поколения децата се лекуват едва ли не от всички болести и хората, които преди сто години не биха доживели до 14, живеят пълноценен дълъг живот. Едно от изключителните постижения на човечеството! Но то се обръща в процес на застаряване на цялото общество. Ние независимо от всичко ще лекуваме децата и ще осъждаме всички, които казват, че това не бива да се прави. Но ситуацията със стареенето на обществото ще се изостря и не е ясно до какви рискове тя ще доведе общочовешката система. Ако не се научим масово да извършваме коренни промени в човешкото тяло, това видимо ще доведе до трагедия.

Промяна на психологическата база: индустриалните технологии се заменят, ако можем така да се изразим, от пост-индустриални. Но използвайки думата пост-индустриален, трябва да си признаем, че не знаем за какво точно говорим. Първата вълна от пост-индустриални изменения е информационната. След нея, може би, ще дойдат биотехнологиите, променящи самия облик на човека. Какъв ще бъде социумът при ситуация на възможна промяна на човека – засега е невъзможно дори сериозно да се замислим.

Смяната на индустриалните технологии с информационни представлява много дълбока промяна. Достатъчно е да видим как се променя самият характер на човешката дейност. В продължение на цялата си история човечеството е променяло заобикалящия го свят, преобразувало е и естествената природа, и тази – създадена от неговите ръце. Но около преди двадесет години ние стигнахме до извода, че най-рентабилно е , а следователно в условията на пазарна икономика става най-масово, формиране на общественото съзнание. Става дума за някаква корекция с помощта на рекламата или пропагандата. Съвременните технологии са толкова мощни, че човешкото съзнание може именно да се формира. От промяна на заобикалящия го свят човечеството преминава към промяна на своето възприятие на същия този свят. Ако преди векторът е бил насочен навън, сега той е насочен навътре. Промяната носи комплексен, всеобхватен характер. И не е тайна, че ние не можем да оценим последствията в цялата им пълнота, защото обект на въздействието става нашето собствено съзнание.

Последствията са достатъчно разнообразни. На повърхността излиза кризата на съществуващите системи на управление. Тя се наблюдава и в  държавното, и в корпоративното управление – във всичко. Същността на проблема е, че системите за управление не съответстват на технологиите, които използват.

Другата страна е информационният взрив. Обемът от информация е прекалено голям и системите за управление не се справят с него. Отделно от това увеличаването на обема от информация поражда хора, склонни да разсъждават за неща, които не са свързани с непосредствената им дейност. Разсъждавайки за неща, несвързани с тяхната компетентност, хората, естествено правят грешки и стигат до неправилни изводи. Но не е възможно те да бъдат убедени, че грешат. Стигайки до определени изводи самостоятелно, хората започват да ги възприемат като част от своята личност. И тези, които се опитват да поправят подобни грешки, извършват посегателство върху личността им. А управленската система не може нищо да направи с такива грешащи хора.

Следващия проблем, свързан с технологията за формирането на съзнанието на съвременния човек е понижаване нивото на познаване на света. Много неприятен факт. Ние сме свикнали да живеем в ситуация, когато светът става все повече и повече познаваем. Днес, обаче, светът става все по-малко познаваем, включително заради възникването на огромно число обратни връзки. Количеството информация е толкова голямо, че ние не можем да определим дали наблюдаваме реално съществуващ обект, реално съществуващо явление, или нечии мнения. Ние не можем да разграничим едното от другото.

Освен това светът става по-малко познаваем поради понижаване значимостта на науката. Когато основната работа на човечеството беше насочена върху промяната на обкръжаващия ни свят, трябваше да се знае колкото се може повече за колкото се може повече неща, за да не се извършват непоправими грешки. Сега, когато човек постепенно започва да преминава от промяна на заобикалящия го свят към промяна на своето възприемане на света, изведнъж се оказва, че науката, меко казано, не ни е нужна. За промяна на възприемането са необходими хора на изкуството, хипнотизьори, полит-технолози. Казано с други думи, имаме криза в науката, която се изражда в някакъв ритуал, както и криза в образованието.

Съвременната образователна система е ориентирана към подготовка на кадри за науката – главната производителна сила. Когато науката престава да бъде главна производителна сила, такива кадри не са и необходими. Образованието практически се връща в средновековното му състояние, просто като механизъм на социална култура. Така е във всички държави. Да дадем за пример оценката на знанията чрез тестове. Тестовете ни отучват от самостоятелно мислене. Съответно, те възпитават идеални хора, добре изпълняващи волята на другите, но притежаващи слаба способност към разбиране и самостоятелно изграждане на причинно-следствени връзки. Те ще търсят авторитети, които ще им дават готови отговори на всички въпроси. От една страна, кризата в образованието е добра, от гледна точка на възможностите за социален контрол, но от друга – лоша от гледна точка на организирането на обществото. Образованието, както и през средните векове, се изражда в система за социален контрол.