Противникът, разкриващ вашите грешки, е много по-полезен от приятелят, който ги крие.
Леонардо да Винчи
Древните са казвали: «Errare humanum est – Човешко е да се греши».
Болшинството от хората се страхуват да правят грешки, особено пред другите. По такъв начин обществото влияе на хората – твоите успехи (в спорта, в бизнеса, в работата, в семейството) се приветстват и се одобряват, несполуките и неудачите се осъждат и осмиват.
При такава постановка на нещата болшинството от хората губят стимул, понижава се инициативността, пада самооценката. Когато в обществото се разрастват настроения от сорта: „по-добре да не се напрягам и няма да пострадам”, перспективите пред такова съобщество от хора са много плачевни.
Погледнете малките деца. Колко цицини и синини получават, докато се научат да ходят! Но с героично упорство, заложено в тях от природата, те падат, стават отново и отново…
А когато подреждат кула от кубчета или се учат правилно и красиво да пишат, колко много трудности преодоляват, преди да постигнат желания резултат!
А колко детайли трябва да счупят стругарят или фрезистът, докато станат истински майстори? И такива примери има безкрайно много.
Вярно е, че не греши само този, който нищо не прави. Но той не се и развива! Целият ни живот има значение само когато е в движение и в развитие. В противен случай – застой, деградация и загниване.
За разлика от животните, водени от природните си инстинкти, ние хората имаме разум и свободен избор. Това предполага, че за да се вземе правилно решение, трябва да се върви към набелязаната цел по метода на пробите и грешките.
Затова, ние се развиваме също като малките деца и разбираме по-добре какво искаме да постигнем. Преодолявайки трудностите, придобиваме безценен опит, закаляваме волята и характера си, изправяйки се пред нови и нови препятствия, поставени от живота.
Обаче има и хора, които едва пораснали, никога не пасуват пред обществото в опитите си да постигнат успех там, където никой не вярва.
Когато Томас Едисон работил над усъвършенстването на електрическата лампа, той провел няколко хиляди експеримента, докато от хилядите материали не избрал японския бамбук като оптимален вариант за нагревателната нишка.
На такава целеустременост и на такова упорство може само да се завижда!
В епохата на Ренесанса няколко хиляди литератори, художници, архитекти и музиканти, повярвали в безграничните възможности на Човека – венеца на Природата, в неговите съзидателни воля и разум и го направили център на творчеството си.
По силата на обективните социално-икономически причини, те, в новаторската си дейност, успяли да изведат човечеството от задушаващото средновековно мракобесие и инквизицията на нов път – към светлина и прогрес във всички области на живота. Те били дръзки и преуспяли. Ако не съществуваха такива хора, страшно е да се помисли в какво общество бихме живели сега.
Днес, в XXI век, човечеството е изправено пред лицето на глобална криза във всички сфери на живота. И с всеки изминал ден ситуацията се влошава. Трябва нещо да се предприеме, но никой – нито политиците, нито учените – не знае какво именно.
А действия са необходими. Времето на празните приказки отмина. Днес в света вече има хора и организации, които разработват програми за реално излизане от задънената улица, в която се намираме.
Става въпрос и за промяна на икономическите отношения помежду ни и за разработване на система за интегрално възпитание на децата и възрастните, където хората ще получат знания за цялостната картина на света, природата и човешките взаимоотношения.
Всичко това ще помогне на хората да постигнат равновесие със силите на природата и обществото, да се избавят от ненужните страдания, причинени от кризата.
По този път може да има и грешки. Хората, вървящи пред своето поколение, винаги рискуват. Но ако само седим и чакаме, никога няма да видим светлината в края на тунела на безнадежността и няма да преодолеем безизходността на нашето развитие.
Тогава, има ли изход? Времето на празните приказки се изчерпа.
