в което хората действат по законите на милосърдието, правдата, справедливостта и мира. Този свят се нарича интегрален.

Граници няма, но страните не могат да бъдат унищожени даже отвътре. Невъзможно е да се направи така, че хората да се пропият, морално да паднат, да престанат да  уважават себе си и околните. Невъзможно е да се направи така, че всеки да бъде равнодушен към това, което се случва, да гледа не себе си, а другите, оправдавайки поведението си. Невъзможно е да се направи така, че хората да станат такива, каквито са били техните предци. Защото те са живеели в ненавист и войни… Защото са получавали, грабели, тъпчели всичко в себе си и всичко е било насочено към удовлетворяването на телата. Но това правело душата малка, убивало я. И тогава хората и страните умирали…

В бъдещето няма богати и бедни. Социалната справедливост е станала начин на живот. Промишлеността произвежда само стоки, необходими за съществуването, затова главното – времето, което остава след любимата работа, хората посвещават на общуването с ближния и грижата за него.

Всеки град във всяка страна по света е произведение на изкуството, създадено от колективния разум на множество архитекти. Улиците са украсени с невероятни картини от различни стилове и направления. И всяка от тях олицетворява радостта на живота. Всичките филми и книги в света са създадени от общото творчество на хората. Те са свързани от единна мрежа на грижа, взаимопомощ, уважение, доброта, радост от общуването един с друг. Всеки народ има своя религия, но те вярват в единна сила, силата на отдаването, която ги обединява заедно в радостта от съвместния труд и творчество. Военните отношения просто не съществуват, защото няма кой да се завоюва, никой не иска чуждото, а своето делят безвъзмездно.

Всички страни динамично се развиват, по чудесен начин съвместявайки в себе си невероятните информационни технологии и близостта към природата. Парите съществуват, но ги използват за връзка, а не да носят доход. Той просто не е нужен, защото хората нямат желание да се издигнат над другите, да се извисят, да подчинят другия. Икономиката на социалната справедливост е направила  хората равни. Хората са направили доброволното участие във всички аспекти на живота свой свободен избор.

Всеки един е подобен на пръстите на ръката, желаещи да се свържат в единно цяло. И макар да стърчат в разни посоки, това показва само, че са дошли от различни „страни”. И тяхната задача е да се хванат и да се държат за същите такива пръсти, които са протегнати от целия свят, да се сплетат в мостове, прехвърлени над бездната на егоизма…

И загубата поне на един пръст, даже временно, отслабва хватката на другите пръсти и като краен резултат, ръкостискането на милиони. А цялата мощ на ръцете, посоката на желанието, потребността да бъдат заедно, се предават по капилярите на пръстите в единен юмрук. И в него се намира цялата тази сила, която сплотява пръстите – ЦЕЛТА. Само тя е способна да държи пръстите заедно, защото предава по тях, по всеки един от тях СВЕТЛИНАТА…

Така е в бъдещето. А как е днес? Обществото ни е болно. Сериозно болно. Всичко, което става в него, показва колко сме разединени. Едните се спасяват поединично, другите печелят от това, като не виждат общата мъка, а възможността да спечелят. Никаква беда не способства за сплотяване на хората. Цари равнодушие: властта се грижи за вас, тя решава какво да ви прави. И тя прави каквото си иска, без да ни пита. И, принципно, не ни пука за това, нека – имаме си свои грижи.

Там, в новия свят, хората се грижат за благото на другите и не се притесняват тайно за собственото благополучие. Те просто не мислят за себе си! Тяхната грижа за ближния по никакъв начин не е свързана с материалните потребности, защото насъщно необходимото получават от другите.

Всеки има свое мнение, но вместо да вървят в различни посоки, както правим сега, хората на бъдещето действат в посока към все по-голямо обединение. И тогава различните мнения стават едно, както  противоположните един на друг процеси в нашето тяло – вдишване и издишване – му дават живот… Примиряването на мненията установява мир между хората, съгласие.

Гражданите на бъдещия свят, най-накрая са разбрали, че е по-добре да живеят не съответно своята логика, а според логиката на природата. Затова подражават на природата, носеща и отдаваща им благото на живота. Те се обичат, уважават се, доставят си удоволствие един на друг. И в това е тяхната връзка. Не помагат на другите, защото им е изгодно, а изключително за да могат другите да се почувстват добре. И тогава  всички ще се чувстват така.

Те са преодолели всичко: цинизма, безпомощността, разочарованието, равнодушието, апатията, отчаянието. Не са могли да намерят средства да променят каквото и да било, не са виждали бъдеще за човека, не са намирали… И постепенно са разбрали: трябва да ненавиждат егото си.

Много разумни хора говорят, че егото е зло, но не изпитват ненавист към него, а значи нямат усещане за злото. Ненавистта е чувствено понятие…

„Колко добре и приятно е да се съберем заедно! И не желаем да се разделяме… А някога бяхме воини, които ненавиждаха и повдигаха  глас и ръка един срещу друг… Днес се върнахме към любов и братство и вярваме, че между нас пребивава Законът и се радва казвайки: „-Не се разделяйте и ще провъзглася мир над вас… И ще имате мир в целия свят…”“

Така пеят те…

Влад Рутус