Прочетен: 1052 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 26.12.2011 12:31
Предлагам за обсъждане материала на Янус Скабичевски. Авторът прекрасно е определил симптомите на заболяванията на съвременното общество, задавал е въпроси и, разбира се, като всеки човек, се затруднява с еднозначни отговори. Прогнозите му са жестоки и безнадеждни. Едва ли ще се съгласим да живеем в такъв свят…
За кризата в семейството
Толкова емоции и аргументи са приведени на тази тема.
В основата си, всяка полемика се свежда до две направления, които предлагат различни пътища за решаване на проблема.
Първото направление – завръщане към консервативни норми на отношения, основани на старомодното ”жената да се страхува от мъжа…”. Не са им необходими права, за да се лиши обществото от различни придобивки в процеса на либералните революции. Да се въведе тежка отговорност за съпружеска измяна, обществено порицание на бездетността и разводите, да се забранят абортите, принудително лечение на хомосексуализма. Поощряване от държавата на здравите и стабилни семейства. Заслужава се да се опита, и по мнение на консерваторите, кризата в семейството постепенно ще се изчерпа, осъзнаването и раждаемостта ще се повишат, а моралът и нравствеността постепенно ще укрепнат.
Второто направление – е противоположно на първото. Кризата в семейството е измислено понятие. Просто никога не е съществувало. Представителите на това прогресивно и либерално, по тяхно мнение, съсловие, обратно, смятат, че жените и мъжете в нашето общество са толкова задръстени, свързани с условностите и натъпкани с предразсъдъци, които не им дават да се разкрият с пълна сила. Тоест нужна им е повече свобода и е желателно изцяло да се отстранят спъващите ги фактори. Тоест бракът, по тяхното мнение, е наследен от тъмните епохи, които свързват определени жени към мъжете и мъжете към жените. Макар че, в крайна сметка, всичко трябва да бъде много просто: пожелали са се – събрали са се, омръзнало им е – разделили се. Сексът се явява право на избор на индивида: с когото и когато иска. Също така и полът. Девствеността не се поощрява. Въобще, пълна свобода на безнравствеността. Самото понятие нравственост, по мнение на „прогресивните”, се нуждае от уточняване и корекция. И е също така наследство от тъмните епохи. Ако обществото върви по предлагания му път, всичко някак си бързо ще се смеси, ще се стикова и всеки ще намери това, което иска… Тоест всичко някак си ще се реализира. Семействата няма да изчезнат, но ще се създават от онези, които искат…
Като цяло, представителите на тези две направления не знаят как да претворят плановете си в живота. Но всеки е уверен, че ще им дойде редът.
Всички безплодни опити на консерваторите в тази област се натъкват на протестите на либералите. А именно прогресивните действия се блокират от консервативно настроеното общество.
Обаче пренебрегвайки разправиите между двата непримирими лагера, обществото с разни дребни стъпчици, често отстъпва назад, но после се връща на изходна позиция и при все това неотклонно се движи по посока на второто решение, колкото и мъчно да им е на консерваторите.
Наблюдаваме криза в семейството не само в бившите територии на СССР, но и почти във всички развити страни (освен в Япония и в Китай).
Какво е общото между тях?
Общото, по мое мнение – това е неуморното, растящо по всякакъв начин, ниво на потребление.
Развитите страни имат интернет, апартаменти, коли, топла и студена вода, ток, храна, медицина, информация, образование, социални гаранции и безопасност. И плюс всичко това, постоянно нарастващата реклама на егоизма и потребителския образ на съществуване. „Вземи всичко от живота”, „животът е кратък, утре може и да не си тук”… “Ти си достоен, ти си достойна”… Всичко това предоставяме в изобилие на вниманието ви. Взимайте колкото можете…
Резултатът:
Потребителски подход към избора. Индивидът предполага: „Аха, ако нещо не ме устройва в тази история, то утре ще намеря нещо, което ме устройва”. Следва проекция на този подход върху отношенията между хората, в семейството.
Възможност жените да родят дете „за себе си”, тоест това е фасулска работа? Ако не се получи, може да го остави в социалните приюти. Както е в Германия.
Достъпни сексуални отношения. Отсъствие на спъващи фактори в сексуалната разкрепостеност.
Нарастващи изисквания към мъжете от страна на жените и към жените от страна на мъжете. И едните, и другите се оказаха неготови за това. Път за търсене на компромиси, щателно и дълго уреждане на връзките, построяване на твърде обременени отношения за потребителския човек. Този път се заменя с друг. Пътят на тоталното и постоянно търсене на вече готовия, устройващ всички вариант. В резултат, голяма част от живота си хората прекарват с повече партньори, за да се окажат после, в зряла възраст в „незадоволителни отношения”. Тоест да се окажат изцяло неподготвени за сериозни отношения. В този момент се стремят да хванат и последния влак, но не могат.
Свеждане на общото домакинство до минимум. Тоест изцяло нивелиране на общата собственост. Няма цел. За какво да се създава семейство, да се изграждат отношения, ако това в даден момент може да бъде отнето, поделено, продадено, както само втората половина го иска?
Децата престават да бъдат ценност за семейството и стават средство за шантажиране за подобряване на социалните условия и придобиване на средства.
Поява на нова социална прослойка на самотните и разведените. Ако по-рано такава прослойка се е възприемала по-скоро като изключение от правилата, то в последно време (някакви 40-50 г.) в някои европейски страни количеството семейства от един родител (една майка/баща – един син/дъщеря) вече надминаха 50% от семействата. Естествено, тези прослойки (жени и деца) лежат на плещите на държавата, ползват се от определени дотации, които провокират ръста на подобни семейства.
Появата на силно лоби от гейове и лесбийки, които предвижват свои закони в парламентите на развитите страни. Не зная с какво е свързано това. Вероятно, на запад са съществували разни движения за правата на афроамериканците. След като са получили всичко, за което са се борили, и даже повече, обществените активисти са се прехвърлили на други класи на обществото. Следователно, може да се очаква борба за правата на наркоманите и престъпниците…? Това още предстои да се види от новото поколение и да се живее в този нов свят.
Миграция. Вливане в някакво устойчиво общество от хора в чужда, друга култура. И конфликтите на тази почва, така както новите, прибавени членове на обществото неосъзнато се стремят да наложат своята по-устойчива култура, в замяна на традиционната за дадената местност. В резултат, високата, многовековна, но отслабваща култура, се заменя със сурогатна, спойка от новата култура. Създава се странна среда с непонятни отношения между хората, където законът се заменя с правото на влиянието на силния.
Изводи:
Не могат да се дадат определени изводи. Не знам до какво ще доведе това. Единственото, което може да се каже: продължаваме да се движим по пътя на безнравствен, странен, сурогатен, мултикултурен свят и не сме достигнали дъното още.
Всяко човещко същество намира сила в корените си и когато те липсват, се опитва да ги замести. И тогава започва голямото лутане, водещо до унищожение и самоунищожение...:)
Относно "Естествено, тези прослойки (жени и деца) лежат на плещите на държавата, ползват се от определени дотации, които провокират ръста на подобни семейства." Нито аз нито децата ми сме провокирали разпада на нашата мини социална единица за да се ползваме от дотации. Такива в тази държава няма, поне за нас :), от което не се оплаквам. Живеем бедно, но вярвам, щастливо и достойно. От това семейство ще излязат достойни българи. :) Има много жени и деца в подобно положение. За тях не се говори. Те нямат лоби в парламента. Децата престават да бъдат ценност а средство за шантаж само в очите на този, за когото никога не са били ценност. Оказва се, законът стриктно следи да не бъдат нарушени именно правата на онези, които по собствена воля се освобождават от отговорноста да бъдат родители. От отговорноста , която добороволно са поели, когато са решили да станат родители. А кой ще следи стриктно за спазване на правата на собствените им деца?
