...Откъде човек някъде в Африка знае за това, какво не му достига – лаптоп  или пералня машина? Но ако се появи в твоето виждане, в твоето усещане бъдещото напълване, което може да бъде в теб, но сега го няма – ето тогава и възниква депресията.

..В близко време ще ни се наложи да узаконим наркотиците и да ги даваме на всеки. Въобще, ние ще се съгласим на каквото и да е, само да не усещаме тази депресия.

Въпрос: Каква е връзката между депресията и нашата природа?

Отговор: Депресията – това е усещане за пустотата в желанието. Има желания, но няма напълване. Това е най-яркото проявяване на нашата природа. Защото, по принцип, Висшата сила, Творецът е създал желанието и това желание се стреми към напълване – такава е цялата ни същност.

Създаденото от Него общо желание, в което всички се намираме, или всяко частно малко желание, от които то се състои, иска напълване. Когато това напълване го няма вътре – въпросът е, къде се намира то. Ако то е някъде съвсем наблизо и желанието чувства, че то е редом, но не е в него, тогава възниква депресията.

Ако изобщо не би било това напълване, то не би се усещала и депресията. Малко ли има в мен някаква празнота? Откъде човек някъде в Африка знае за това, какво не му достига – лаптоп  или пералня машина? Но ако се появи в твоето виждане, в твоето усещане бъдещото напълване, което може да бъде в теб, но го няма – ето тогава и възниква депресията.

По такъв начин, депресията е свойство не на изостаналия човек, а обратно – на напредналия. И колкото по-далече се придвижваме напред, толкова повече ще бъдат депресиите, защото желанията растат и расте осъзнаването за отсъствието на напълване.

Ние виждаме как през последните четиридесет години депресията все повече и повече се разпространява в човешкото общество. Днес тя е проблем номер едно. При това, този проблем се счита вече за заболяване. Той ще расте и няма как да се обуздае.

В близко време ще ни се наложи да узаконим наркотиците и да ги даваме на всеки. Въобще, ние ще се съгласим на каквото и да е, само да не усещаме тази депресия. И въпреки това, не ще можем да я преодолеем. Ще достигнем до това, че човек ще вижда пред себе си „лекарството” и няма да може да го вземе, няма да може да употреби наркотика. Защо? Защото ще чувства, че това не е отговор на неговия въпрос, не е отговор на неговата празнота.

Така че, борбата с депресията – това е основната борба на човека със своята празнота. И именно тя го движи напред. Затова по броя на депресираните можем да определим, доколко човечеството се приближава до осъзнаването на злото.

И нищо няма да помогне на човек освен ясното, твърдо, енергично включване в правилното общество. Само в него той може да потуши своята депресия – при това много интензивно: като отключи себе си, отключвайки своите усещания, хвърляйки се в обкръжението, както във водата – с главата надолу. Друго лекарство няма – само под въздействие на обкръжаващата среда. И тогава възниква напълване, което разбира се, мигновено унищожава депресията.