Възпитание е когато използвайки предоставените случаи, ние даваме възможност на детето само да се научи на нещо.
Днес новото поколение се отличава рязко от предходното по своето развитие, по начина, по който  възприема света, и родителите губят авторитета си пред своите деца.

Младото поколение расте с други желания, то принадлежи към глобалния свят. Да се приближаваме към него чрез старите методи е вече невъзможно. И затова ще ни се наложи да пременим от корен системата за възпитание. Новото възпитание трябва да съответства на новото съзнание, което се разкрива днес. Това означава, че родителите  трябва да се откажат от принуждаването и да започнат да обясняват на децата си същността на човешката природа. Само такъв подход ще донесе успех.


Подавайки правилен пример на поведение чрез постоянни разговори и разяснения на  най-различни действия, родителите превръщат детето в партньор на собственото му възпитание. При такъв подход не са необходими никакви насилствени ограничения, тъй като постоянните „не може” и „не прави това”, действат само до определена възраст, след която детето започва да се бунтува против всякакви забрани. С помощта на примера и обясненията ние залагаме в подрастващите рационална програма на поведение, която създава в тях вътрешни естествени рамки.

Възпитанието на човека започва в семейството – най-естественото звено на обществото, в което в мащаб се моделират всички негови закони. Трябва да създадем такава единна семейна клетка, в която и родителите, и децата – всички да бъдат равни, където всеки да внася своята “монета”, всеки да бъде включен във всеки, а всички – да бъдат свързани от взаимна грижа и любов. Детето трябва да излиза с такъв подход към живота в големия свят и в последствие да изгражда по същия начин своето обкръжение като едно голямо топло семейство.