Днес сме изправени пред една нова парадигма, променяща всички правила на нашето поведение. Каквито и промени да прави във външния свят, човекът не получава очакваното удоволствие от това. Не го блазнят и най-мащабните проекти, дори никакви възможности които се намират в обхвата на петте му сетива. Не му трябва семейство, не са му необходими деца, слава, власт, няма желание за нищо. Всичко е изчерпано.

В живота си наблюдаваме безсилие, пасивност, вялост, липса на радост и на щастие, така нехарактерни за същността на човека. А всичко това ни е нужно в живота, за да се насладим и удовлетворим.

Дори страните от третия свят, движейки се с по-малка скорост в развитието си, достигат до безизходност, проникнати от същия този дух и от същото това отношение към живота. Принудени сме да намерим отговор на новото желание на човека и на неговия неизказан въпрос: “Защо живея аз?“

Неудобен въпрос за тези, които искат да не бъде разискван и се стремят да го потиснат генетично или с телевизионни програми, сериали и стандартното съдържание на СМИ. Но дори въздействието на генетично или хормонално ниво, няма да има чакания резултат, защото същността ни е заложена на много по-дълбоко ниво.

Все пак, можем да спечелим или по-точно да загубим още малко време, изкуствено поддържайки живота на “умиращ пациент” за няколко години, но не повече.

За първи път в историята на развитието ни се създадават условия, които ни принуждават да се откажем от приетите от нас правила и да започнем да се учим от природата. Трябва да разберем, каква е нейната същност, нейната тенденция и тогава вече, как ще продължим своя път, отчитайки законите на еволюцията.

Досега естествените ни вътрешни пориви са ни тласкали за изявата ни във властта, за доминиране на сила, за развитието на промишлеността, за обогатявания от всякакъв характер, за стремеж към научни знания, за развиване на съвременните информационни технологии.

Сега трябва да разберем следващия етап от нашето развитие, защото ако се съпротивяваме на природата, няма да можем да оцелеем, живеейки в нея. Тя ще ни “изхвърли” като смет.

В еволюционното си развитие сме достигнали до нарастване на желанията ни, не само количествено, но и качествено, като в наши дни се появява едно ново качество, което не намира отговор и адекватното си  напълване. Това е усещането за същността, за смисъла на живота.

Природата изисква от човека вътрешни промени, а не външни, защото всичко се е изчерпало и няма какво повече да правим и да търсим в този свят.

“Какво още ново мога да измисля? С какво да се задоволя?”

Очакваният отговор е вътрешен.

А управляващите са принудени по нов начин да погледнат на света, на човечеството и да го поставят на един удачен път на вътрешно развитие. Това ще им запази властта над хората, ще им донесе покой, ще им позволи и по-нататък да бъдат “зрелите родители” на милиардите “деца“, но вече със заслужено достойнство и грижа.

Проблемът е как да се сподели с елита този подход към живота и човечеството? Да, всичко зависи от възпитанието. Хората трябва да бъдат възпитавани, но не чрез затъпяващи сериали, а ако ги научим да се грижат един за друг малко повече, да не изхвърлят храна на боклука, да не купуват нищо, което им е излишно и тогава, милиарди хора в света ще могат да се освободят от грижата си за насъщния хляб. Не трябва да увеличаваме производството на хранителни продукти, достатъчно е само да добавим малко възпитание, за да преминем към умерено потребление и ще решим проблема с глада. Още една добавка – приемай другия такъв, какъвто е създаден и е решен проблемът с взаимоотношенията. Още малко в усилието за надмогване на егоизма си в подпомагането и съпричастието с другите хора и те ще достигнат радост и истинско щастие, благодарение на добрите и сърдечни отношения, тъй като удоволствието произлиза от взаимовръзката, от съзидателността на живота.

Ние сме подобни на “единични клетки”, неспособни да се съединят една с друга. Но ако преодолеем първоначалното отблъскване между нас, което става с непрестанен устрем за свързване в едно единно цяло, в единен организъм и в обща система, то ще се генерира между нас “потокът на живота”, жизнената обединена обща енергия, която възниква в обединеното “Общо”. Тогава ще преминем към развитие, към взаимно напълване и ще  чувстваме вече не самите, себе си поотделно, а общия поток на това цяло, придобивайки чувство и разум, пълни с наслаждение, което ни доставя “Живот”, който липсва в сегашното ни раздробено състояние и нито един от нас не притежава истински живот.

През цялата ни история сме усъвършенствали всяка част от нас до нивото на “готовност за обединение”. Сега предстои само да го реализираме на дело. Обяснявайки на човечеството методиката за обединението ни, предоставяме на хората възможността да усетят живота в цялото тяло, което представлява достигане на битие от по-висока степен.

В това се заключава същността на Новата икономика, носеща изход от кризата!

Тя се основава не на парите, а на единството между хората, на същността, на смисъла на живота, който се постига, благодарение на това единство, което ще обезпечи човечеството, “ще нахрани“ с отдаване за другия, неутоляващото се иначе егоистично желание “за все още и още” и ще покаже, какво трябва да реализираме, още сега – обич между нас!

Измерва се в “единица за щастие“!