Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03.2013 17:04 - Истината за икономиката
Автор: evanjelina Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1277 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

По-рано царете са деляли между себе си властта по пътя на войните и съглашенията. Това са били времена на простата сила, раздробяваща света на царства и империи. След това е настъпило времето на икономиката, в която върховете се уредили на служба. Но днес не работи нито едното, нито другото. Това не е кризата от времето на Великата депресия, това не е кризата през която е преминала Русия в миналото. Това е криза на цялата минала парадигма, съгласно която хората можели да бъдат управлявани със сила – силата на „юмрука“ или „портфейла“.

Системата спряла. Как да се обясни това на съвременните икономисти? Едва вчера те са били „войници“ в служба на „великите“, които гледат на света като на свое владение. Но в наши дни дори елита е загубил твърдите средства за управление –а още повече ги е загубил „средния команден състав“. Да живеят по старому вече не се получава.

Тенденцията е именно такава, но системата все още върви по инерцията на момента и истината все още не се е проявила така, че върховете да разберат случващото се. И затова те както по-рано се стараят да правят населението на глупаци чрез СМИ. Вместо да повишават културата, да възвисяват човек, да го доведат до нещо по-важно, по-висше, по-фино ниво, напротив, от година на година те преднамерено го понижават.

Но безрезултатно. Хората действително се потапят в оглупяване и равнодушие, но едновременно с това все по-малко се поддават на контролиране.

А от друга страна, колкото повече се опитват да им продадат и натрапят, колкото по-евтини стават стоките, колкото по-често им се налага да се изменят, толкова по-малко от това полза. Човек представлява желание за наслаждение, той иска щастие, той иска да напълни себе си. Но днес, независимо от постоянно изменящoто се желание ние не се наслаждаваме повече от това, от което получаваме. Очевидно, трябва да се прояви някакъв нов вид напълване.

А междувременно на нас не ни помагат никакви уловки и хитрости. Ние сме развили туристическата индустрия и развлечения, създадохме хиляди телевизионни канала, какво ли не опитахме, но независимо от разширяващия се спектър от възможности, и децата и възрастните се чувстват все по-нещастни.

Ние вече чувстваме необходимостта от друго определение за щастие. Тъй като в действителност то, разбира се, зависи не от парите. За това свидетелстват, например статистиката по депресии и самоубийства в „благополучните“ скандинавски страни, а също и анкетите с хора от цял свят и многочислените изследвания на психолозите. Днес човек се нуждае от качествено ново наслаждение, което никой няма силата да му даде. По-ранните стимули вече не му действат: той не иска както по-рано да работи повече, за да спечели повече.

Нещо повече, съвременната промишленост е заинтересована от автоматизиране на производството. В наше време машините и роботите могат да заменят човек, практически във всички сфери – чак до това, че няколко милиона работника са достатъчни, за да удовлетворят нуждите в света. Какво да правят останалите? Да си седят в къщи? А може би елитът, започва някакъв процес по съкращаване на броя на жителите на планетата? Тъй като разчета е прост: „Ако не мога да извлека от хората печалба, то аз не съм заинтересован от тяхното съществуване?

Власт имащите винаги са гледали на човека като на живо средство, но сега то престава да играе тази роля в техните очи. А освен това за него са нужни и грижи: храна, вода, да се обучава, лекува, плащане на пенсия, да му се измисли занимание, за да се запълни свободното му време.

Когато загуби работата си, той не знае къде да се дене и започва да губи ума си, добавяйки още повече грижи на върхушката. И затова те навярно разглеждат възможността за „добре управляема“ широкомащабна война, която би им позволила по лесен начин да „разчистят територията“ и така да разрешат някои от проблемите.

Наред с това, на елита му трябват все повече да идиотизират масите, натиквайки ги в малки ежедневни грижи, натоварвайки ги с безспирни безсмислици: „Прави каквото ти казват и седи мирно, като куче в колибата си“. Жена, деца, евтина култура, минимално образование, гаджетс, дивайси – това е всичко. Хората от всички страни се намират зад тази ограда, за да не се „отличават“, за да се удовлетворяват от едни и същи сурогати. Дом за почивка, отпуска, туризъм – всичко това е нормално. Нека се развличат в специално определените за това места – във великите в света всяко нещо си има „площадка“.

Проблемът е в друго: днес вече е невъзможно да се достави удоволствие, усещането за щастие или поне за нормален живот за хората по Земята. Тъй като желанията на хората се променят и растат, при това растат качествено. Сега им е малко „Кадилак“ вместо „Форд“ и многоетажна вила вместо обикновена къщурка. Човек се нуждае от напълване с ново качество и няма какво да се прави с това.

Ето какво заплашва елита и му причинява още по-голямо безпокойство. Тяхната собствена стратегия се връща като бумеранг нагоре, подривайки възможността за управление на хората.

А освен това и самият елит се е лишил от източник за наслаждения – богатството не им доставя предишната радост. Милиардите, трупани в банките, вече не могат да удовлетворят търсенето. Човек остава неудовлетворен, дори и да придобие власт над целия свят. Вътре е покълнало желание от нов тип и в него зее пустота.

Дори още по-лошо: паричните капитали днес се превръщат във фикция и остава само златото, което има реална стойност. Искаме това или не, ще бъдем принудени да се върнем към златния стандарт, тъй като всичко останало е един голям балон, надут през последните, да кажем петдесет години, а сега започва да издиша. Всъщност, оказва се, че старанията на елита са се оказали напразни.

Разбира се, проблемите в днешно време са много повече и те обхващат целия свят: големи и малки, върховете и низините, господари и роби – не важно как ще ги наречем.

Но ако погледнем по-дълбоко, ще видим, че става дума за програма на творението. Самата Природа ни отглежда по еволюционен път и ни води към някаква цел. И макар и още да не я различаваме, но вече разбираме, че сме се сблъскали с нещо, което не е било по-рано, с нова разновидност на желанието. По-рано са ни управлявали със силата на „юмрука“, след това – чрез силата на промишлеността, парите, информацията, знанията. А днес, най-висшата сила в човешкото общество е станала силата за осъзнаване на същността на живота. Природата последователно отглежда във всеки от нас такова желание и тук няма да помогнат нито личните психоаналитици, нито успокоителните средства, нито наркотиците. Безпомощни сме пред новото желание: тъй като без да го напълним, не ще се почувстваме щастливи. А междувременно, именно това устремяване остава доминиращо в човечеството и във всеки човек: „Искам да бъда щастлив“.

Тук вече не действат оглупяването чрез милиардите телевизионни канала, модни дивайси и прочее. Едва ли не – вземайте и си играйте! Но не, всичко това вече не позволява на върхушката да властва както по-рано. В крайна сметка всички отгоре до долу изпитват опустошеност и безсилие.

Скоро огромна маса от хора ще останат без работа, но елита дори и да разпечата на 3D-принтери къщи и автомобили, това няма да реши проблема. Никой не знае как да обезпечи на човечеството такова наслаждение, благодарение на което той да се почувства щастлив.

Какво да прави елита? „Да зомбира“ хората с нови препарати чрез храната, които купуват от супермаркета? А струва ли си? Защото ако то върви с разрез с програмата на Природата, последствията ще се окажат непредсказуеми.

Какви други варианти имат тези, които засега властват над света със силата на парите, армията, правителствата и т.н.? Какво могат да измислят за себе си и за останалите, освен военен сценарий, който в техните очи също влиза в начините за решение? В края на краищата хирургът изрязва гнойната рана, за да предотврати обостряне – така, че защо и елитът да не разгори тук таме конфликти, които да „изпуснат парата“?

Не виждам никакъв шанс за разрешаване на ситуацията в нито едно от миналите направления. За първи път в историята се създадоха условия, които ни принуждават да се откажем от собствените си „почини“ и да се учим от Природата. Трябва да разберем каква е нейната тенденция и как да продължим пътя, отчитайки законите на еволюцията. Вътрешните пориви са ни тласкали към властта, към прилагането на сила, към развитие на промишлеността, към обогатяване, към научни знания, към информационни технологии – а сега трябва да разберем, какъв е следващия етап. Защото ако се съпротивяваме на Природата, няма да можем да оцелеем.

Болестите на века са – безсилие, отсъствие на радост и щастие. А между впрочем в това е цялата същност на човека, всичко, което му е нужно в живота, с каквото и да се наслаждава. Желанията му нарастват и количествено и качествено и днес на преден план излиза ново качество, на което не намираме отговор, не намираме адекватно напълване. И цялата работа е именно в това, че на съвременния етап напълването трябва да бъде усещането на същността, на смисъла на живота. За първи път застанахме пред една нова парадигма, която изменя всички правила на играта. Колкото и да изменя външния свят, човек не получава повече удоволствие от това. Не го прелъстяват никакви проекти, дори и най-мащабните, никакви възможности които се намират в плоскостта на петте сетивни органа. Не му трябва семейство, не са му нужни деца, нищо не му се иска.

Днес това явление не само се разпростира, а и по естествен начин избухва отвсякъде. Дори и страните от третия свят бързо се доближават до задънен край, прониквайки се от същия този дух и от същото това отношение към живота. А значи, остава ни само едно – да намерим отговора на новото желание на човека, на неговия неизказан въпрос: „Защо живея?“

Несъмнено, властите размишляват над това как да подтиснат този въпрос генетически, да не говорим за телевизионните програми, сериалите и обичайното съдържание на СМИ. Но съм уверен, че дори въздействието на генетическо или хормонално ниво няма да имат резултат. Тъй като същността ни е заложена по-дълбоко. Можем да спечелим още малко време, поддържайки живота в умиращ пациент – още няколко години, не повече.

В крайна сметка, Природата иска от човека вътрешни промени. Стига се е занимавал с външните, няма какво повече да правим, няма какво да търсим в този свят. Какво още може да се измисли? С какво да се напълня? И затова остава да се даде на човек само вътрешен отговор.

И тук искам да задам въпрос на власт имащите, на властителите на света: разбират ли го това? Способни ли са да го разберат? Могат ли по нов начин да погледнат на света, на човечеството и да го поставят на един удивителен път на вътрешно развитие? Защото по същество, това ще им запази властта над хората, ще им донесе покой, ще им позволи и по-нататък да бъдат „зрели родители‘ за милиарди „деца“.

Как да се обясни на елита този подход към живота и човечеството? В това е проблема. Преди всичко те трябва да разберат, че всичко зависи от възпитанието, че хората трябва да бъдат възпитавани – и разбира се не чрез затъпяващи сериали. Например, милиарди могат днес да се освободят от грижата си за хляба насъщен, ако просто научим хората да се грижат един за друг малко повече и да не изхвърлят храна на боклука, да не купуват излишно. Не трябва да увеличаваме производството на хранителни продукти, достатъчно е само да добавим малко възпитание, за да преминем към умерено потребление – и ще решим проблема с глада. Още една добавка – и е решен проблема със взаимоотношенията. Още малко – и ще донесем на хората радост, истинско щастие благодарение на добрите, на сърдечните отношения.

Тъй като удоволствието в крайна сметка произлиза от взаимовръзката, от съзидателността на живота. Ние сме подобни на единични клетки, неспособни да се съединят една с друга. Но ако се свържеш с тях в едно единно цяло, в единен организъм, в обща система, то ще генерираш между тях потока на живота. Тогава те преминават към развитие, към взаимно напълване и чувстват вече не сами себе си по отделно, а общия поток. Подобно на пробуждащо се тяло, те придобиват чувство и разум, пълни са с наслаждение, което им доставя живот. А в днешното си раздробено състояние в нито един от тях няма истински живот.

През цялата ни история ние сме развили всяка една част до ниво на готовност за обединение. Остана само да го реализираме на дело. Обяснявайки на човечеството методиката за обединение, ние предоставяме на хората възможността да усетят живот в цялото тяло – битие от по-висока степен.

В това се заключава новата икономика: тя се основава не на парите, а на единството между хората, на същността, на смисъла на живота, който те постигат благодарение на това единство. И се измерва не в долари, не в унции, а в „единица щастие“.  Ето кое ще обезпечи човечеството, „ще нахрани“ човека и какво трябва да реализираме още сега.

Следва продължение...

От програмата "Решение", 15.02.2013
материал: laitman.bg




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: evanjelina
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 315095
Постинги: 192
Коментари: 51
Гласове: 163
Спечели и ти от своя блог!
Архив