Посрещам мъжа като „прилежна” жена – къщата е изчистена, вечерята е сервирана и невинен поглед, казващ, че цял ден съм го чакала да се върне от работа и мислите ми са били изцяло за него.

„Неприлежна” значи – скрита от хорските очи: до пладне на компютъра, чистене за час, час готвене и мислите за мъжа са я навестявали в последните два часа (преди връщането му). За това може само невинно да се пърха с мигли. Благодарение на това, моят мил се е примирил с присъствието на конкурента (Notebook) в къщи.

Своя Notebook той отваря в тези редки минути, когато трябва да разгледа сайтовете с автомобили. Както се казва – всеки със своя интерес.

Навечеряли са се, обсъдили са новините на работното място, но на една от тях се задържат. Съдружникът на мъжа си е направил татуировка на рамото – вълк. Мъжът се учудва: такава глупост и то на четиридесет годишна възраст. А аз не, не се учудвам – щом на човека му се е приискало, защо не? Постепенно се разговаряме за живота на този мъж.

„Четиридесет години не вятър се разхожда в главата му, а течението духа”, съчувства му мъжа и съжалява. Не му върви с жените, всички го използват. С първата жена се развел, а когато тя умряла, я погребал сам. На погребението се запознал с млада и красива жена. Тя го „заковала”, както се изразил мъжа. При всичко това, те и до днес (вече трета година) се женят, разделят и не се събират. Обича! Сам живее, а тя в Украйна. Добра жена.

А днес съжителства с жена, която обаче го изгонила. Аз също бих искал да го изгоня.

Но ето, скоро ще дойде от Украйна неговата бременна жена, която за последно е виждал преди 2 години.

И това е зрял мъж? Както се казва – нека лекува главата си, а не да се жалва, че все някой го използва. Изведнъж женската изобретателност, изостреност и коварство, използването на мъжете – се явява едва ли не насилие над тях. А той целият е такъв пухкав, чист и не използва жените.

Няма да открия Америка, казвайки, че мъжете и жените се различават един от друг и не могат да се разберат помежду си по принцип. Мотивацията е различна, така че действително природата се е постарала да ни обедини единствено в едно и това е в нашия егоизъм.

У жените (говоря за това, което е заложено от природата) – „моят дом, моят мъж или човека, моите деца…” Мъжът мисли глобално, за него съществува само външният свят. В къщи не знае къде стоят яйцата и отваряйки пълния с продукти хладилни крещи: „Има ли нещо за ядене тук?”.

Разбира се, че се манипулираме един друг, за да обединим всичко в едно и да създадем за себе си комфортни условия в отношенията.

Жената по своята природа е взимаща, запазваща и даваща живот. Мъжът е добиващ, даващ, завоюващ, обезпечаващ живота на поколението.

Но ако жената не оказваше натиск върху мъжа, не изискваше, той би прекарал живота си в лежане на дивана и би се задоволявал с малко.

Редом до напредващия мъж винаги стои изискваща жена – тя е неговият генератор.

Такова е истинското състояние на нещата. А за това се наслагват различни схеми на отношения: меки, трудни, търпими, непоносими. На когото каквото му харесва и кой както го умее, каквито са хората – такива са и схемите. Но постоянно възникват въпроси, от къде така възникват, защо хората се използват един друг, какво прави техните отношенията нещастни и как да се живее с това?