Животът може да се сравни с влакче на ужасите. Богатият, беднякът, просякът, крадецът, юристът – всички имат извисявания и падения. Даже специалистите по депресия от време на време чувстват, че губят почва под краката си.

Всички ние искаме ред и определеност. Но желанието за ред се сблъсква с убедеността, че ред, въпреки всичко, няма да има и никакви закони няма да помогнат. А и могат ли хора, имащи напълно различни интереси и стремежи, да установят някакъв общ ред, да се договорят и да напишат закони, които устройват всички?

Ние участваме в това, което се случва с нас и след това го наричаме обективен исторически процес…

Щастието и удоволствието често са различни неща. Щастието предполага постоянно получаване на удоволствие, удоволствието – постоянно търсене. Щастието е задълго, удоволствието – за мига.

В търсенето на наслаждения винаги сме вземали пример от богатите хора, разменяме  живота си за акции, не различаваме щастието от материалните ценности, възприемайки ги за синоними. Времето на парите и времето е пари.

Първият опит за междучовешки отношения, както е известно, се е случил във Вавилон и е описан в Библията: хората внезапно престанали да се разбират помежду си. Пък и как да могат да се договорят, когато са различни?

В мен живеят ненавист, завист, похот, амбиции – цяла колекция от взаимоотношения с ближния. И всеки път, когато виждам някого, подсъзнателно или осъзнато правя сметка: доколко съм по-добър от него, доколко мога да го използвам. Имам необходимост да се чувствам по-високо от ближния, поне в нещо. И даже да няма за какво да се хвана, пак съм повече…

По сцените се излъчва фалшив оптимизъм и се пеят крещящо безгласни, но затова голи, дългокраки песни. Нека. А ти постепенно натрупваш разбиране и съчувствие. Това ти пречи въобще да се смееш над хората и въобще над всичко.

В организма, чиито органи престават да взаимодействат помежду си, възниква дисбаланс. Усещаме симптомите на болестта, кръвното налягане, температурата и т.н. Така и в болното тяло на човечеството прониква болестта, повредената връзка между нас – частите на единна система – след което започваме да се чувстваме все по-малко и по-малко свързани един с друг, за да достигнем състояние, в което тази връзка напълно изчезва. Ние седим, плътно затворили прозорците, скрили се зад дръпнатите щори… Как ще завърши всичко това?

Може да крещим: „Страната ми, напред!”. Но всеки си има свое „напред”. Не мисля, че всяко напред е отзад на другите страни. Мисля, че трябва да се срещнем. Но само ако се обърнем с лице един към друг…

В моя живот това се случи само един път, когато трепнах от почукване по вътрешната, затворена от странични погледи, врата на моето „аз”: „Имаш пратка!”. Но аз не очаквах никакви пратки! Но имаше почукване, само едно почукване, а по-нататък трябваше да отворя, да проверя какво съм получил, от кого… Вместо това, аз не станах от фотьойла пред телевизора и извиках: „Оставете я пред вратата, после ще я взема!”. И продължих да седя. А в пратката имаше лекарство за всичките ми нещастия и аз загубих… А дали няма да почукат и на вашата врата? Не забравяйте да отворите!

Ако човек ненавижда това, което ненавижда другият, и обича това, което обича другият, тогава те са обединени завинаги.

Ние сме готови да се обичаме един друг! Само че не сме способни. Ако ми беше ясно, че моето парче хляб зависи от любовта към теб… Този хляб е при теб, но ти не ми го даваш! И аз не мога да ти го взема по никакъв друг начин – само с любов. Не мога да те пребия, убия и да го открадна – не мога да ти направя нищо! Остава ми само да чакам да ме обикнеш.

Само изобилието от взаимна грижа, взаимно успокоение, спокойствие, обменяне на мисли за ближния, ще ни даде истинско щастие. Защото ако се грижа за себе си – аз се грижа за себе си. А ако се грижа за ближния – аз се грижа за света. Грижа се за тях, а те се грижат за мен.

Мнозина виждат, че светът пропада в тъмнина, и искат да го спасят. Но на тях им се струват нереални думите за любов към ближния и обединение. Всеки човек иска да живее в свят, изграден от любов, но никой не вярва, че това е възможно.

Влад Рутус