Колко бързо свикнахме с това. Бомбичка откъсва пръстите на охранител на футболен мач, жестоко пребиват и ограбват старец в собствения му дом, мъж убива жена си защото „отказала да му даде пари да си купи дънки”…

Неудържимото насилие е следствие на неудовлетворения егоизъм. Колкото по-бързо разберем това, толкова по-бързо ще започнем да поправяме ситуацията.

Печално, но факт: убийствата в семейството станаха норма. Не по-малко „нормални” са убийствата на романтична и криминална почва. Някои жертви са по-късметлии и болниците се пълнят с „недоубити”: старци, жени, деца… Скоро в света няма да има семейство, незасегнато от тези „житейски дреболии”.

Насилието не е новина, но мащабите му станаха безпрецедентни. Фитилът на тази бомба днес е по-къс отвсякога. Всички червени линии са изтрити и нищо не ни дели от света, в който няма нито защита, нито пощада. Хората прекалено лесно губят контрол и атакуват другите с гнева или отчаянието си. Това се забелязва предимно при младежта, която стремително се освобождава от сдържащите фактори и без задръжки, се откъсва от условностите.

Равнодушието и насилието наводняват улиците, преливат от екраните, просмукват се в съзнанието и разяждат обществото отвътре. Това не е временно явление. И ако ви се струва, че е рано да се бие тревога, нека обърнем внимание на следните факти.

Неслучайно бебето започва да плаче, когато забавната играчка спре да се върти над люлката му. Неслучайно една от първите думи, която се утвърждава в детския лексикон е „още”. По своята природа човек търси наслаждения, той е създаден да се наслаждава. В древната книга „Зоар” е казано: „Целта на сътворяването е да бъдат насладени създанията на Твореца, защото на Добрият е присъщо да твори добро”.

За да могат хората да се насладят, в тяхната природа е заложено егото – специален механизъм, създаващ в желанията на човека незапълнена с нищо празнота. Именно този нестихващ глад ни кара да се развиваме в търсенето на нови наслаждения. Неудовлетворени от постигнатото, ние отново и отново се устремяваме напред в опита си да станем щастливи поне за миг.

Хилядолетия наред тази надпревара е набирала скорост, стигайки до днес, когато количеството трябва да прерастне в качество. Качествения скок трябва да стане именно в нашия период, когато егоизмът е достигнал последната фаза на развитието си. Хората вече не намират с какво да се напълнят, необходимо им е нещо ново, неопитано, желанията им са насочени нагоре, а не настрани.

Младото поколение, носещо се на гребена на вълната, губи интерес към парите, славата, властта и прочие наслаждения. Неговото внимание постепенно се превключва на по-високото стъпало. В преходния етап, обаче, височината още е недостижима и затова отчаянието расте.

Отсъствието на истинска цел дава своя резултат и епидемиите от депресии растат по целия свят. Вътрешна опустошеност внезапно връхлита хората и предизвиква в тях чувството, че все едно няма какво да се губи. Така се рушат рамките, които по-рано са успявали да ни обуздаят. Отчаялият се човек не може да се бори с натрупаната в него горчивина и намира „изход” в насилието, понякога даже без да разбира какво се случва с него.

Какъв е изходът?

Преди всичко не бива да разглеждаме проявите на насилие като отделни факти. Става дума за глобален проблем на обществото и причина за това е онази грамадна празнота, която е зейнала в нашето поколение. Хипотезите за странични явления не издържат на критика.

Трябва да проявим честност и да вникнем в съвременната система на възпитание: подхожда ли тя, въобще, на днешните условия? Дава ли отговор на неразрешените въпроси?

Засега ние потискаме подрастващото поколение с различни средства, които все повече се изчерпват, като игнорираме същността на проблема. Резултатът е ширещото се отчаяние и изблици на гняв. Дойде време да преразгледаме изискванията към социалните институти, включително съдебната система и законодателната власт, и да ги приведем в съответствие с така създалата се ситуация.

Обществото като цяло и неговите лидери в частност, трябва да разберат с какво са се сблъскали. На дневен ред е всестранна обществена дискусия, съпроводена от дълбок анализ, който да се проведе както в средствата за масова информация, така и в училищата. Благодарение на това, най-накрая ще се създаде общ фундамент, връзка между поколенията.

Може и трябва взривния егоизъм да се използва като трамплин към по-доброто бъдеще. За това, обаче, е необходима грамотна стратегия, съвместна работа над програмата и нейното съвместно осъществяване.

Великите мъдреци са писали, че именно в нашето поколение се появява шанс да се разкрие методиката на правилното използване на егоизма и насилието да бъде преборено по естествен път. Затова е необходимо да решим въпроса за смисъла на живота, който днес си задават дори малките деца. Ако най-накрая се осмелим да отговорим на него, ще създадем друго общество, любящо и щастливо, общество в което хората са обединени един с друг по желание, а не от безизходица.