Светът търси рецепти за по-нататъшно развитие, в частност – на пазарната икономика. Предлага се да се ограничи използването на деривати (злоупотребата с тях в Съединените щати предизвика глобална рецесия), да се забрани на хората да харчат повече, отколкото могат (вътрешният дълг доведеде до стартиране на нова рецесия), да се ликвидират банките с голям дял на токсични кредити (ако Dexia и банките от този род не бяха рискували с ценните книжа на Гърция, нямаше да има заплаха от нова банкова криза), да се сложи край на данъчните убежища (като се измъкнат и покрият в оффшорки „хитреците”, се увеличава данъкът върху „добрите“). И все пак една от причините за икономическата треска, все още, остава в сянка: умишленото физическо и морално износване на стоките.

Ключова дума е „умишлено“, което означава, че е хладнокръвно планирано от производителя, за да гарантира, че потребителите по-често ще пазаруват. Съответно това увеличава производството на стоки и ускорява индустриалния растеж. Вярно е, че едновременно с това расте и търсенето на невъзобновяеми ресурси, и бързото натрупване на отпадъци. Като се има предвид увеличаването броя на купувачите (тъй като населението на земята се увеличава), то и суровините поскъпват. Следователно, стоките също стават по-скъпи и много от тях не са за всеки джоб: налага се или отказ от покупката, или теглене на потребителски кредит. В резултат, производителите на банките забогатяват, неравенството расте. Дори политически неангажираните хора излязоха на палатки на Уол Стрийт в Ню Йорк, пред катедралата Сейнт Пол в Лондон, и т.н.

Всеки от нас има опит в използването на продукти с конструктивно заложен кратък период на употреба. Едно време производителите на резервни касети и на бръснарски ножчета за еднократна употреба се състезаваха в способността им да запазват остротата. Някъде в началото на XXI век беше постигната връхната точка: ножчето можеше да бъде използвано до една година. Ясно е, че продажбите им намаляха веднага. В отговор, фирмите влошиха качеството на стоманата – така че сега ножчетата се изтъпяват за две седмици. Заедно с това ги състариха и морално, като започнаха да пускат свежи дизайнерски модели. По целия свят мъже и жени купуват постоянно и нови касети, както и нови модели машини, щедро рекламирани за сметка на същите тези мъже и жени. Това изисква потребление на все повече пластмаси и метали, те поскъпват, касетите също, а производителите доволно потриват ръце.

Е добре, остриета са дребна работа. А батериите и акумулаторите – за автомобилите, за компютъра, за телефона, за четката за зъби, за детските играчки – броят им няма край? Понякога на производителя му е трудно да се сдържи да не заложи „своевременното“ излизане на тази част от строя. Пазарът на батерии цъфти и ухае, а литият, никелът, оловото, сярна киселина повишават цените си, задълбочавайки пропастта между богати и бедни. Това ли е икономическият растеж? Не, това е профанация. И дори да е растеж, той е злокачествен.

Или, представете си фабрика, която прави чорапогащници от некъсащи се и неизносващи се конци. Какво ще стане, когато всяка дама си осигури няколко чифта от тези „вечни” чорапогащи? Продажбите ще клонят към нулата, затова изводът е един: чорапите трябва да се късат бързо! А какво ще донесе масовото производство на неизтриваеми гуми за кола?

Ще рухне потреблението им, ще затварят огромни фабрики за синтез на изделия от каучук, и производство на шини. Оттук следва, че изобретението за „вечните“ гуми трябва да се проследи, откупи и засекрети.

В системата на железопътния транспорт има съпротива срещу процеса на внедряването на нанопокрития и на свързаните технологии за обработка на коловозните колела

признава академик Сергей Глазев, давайки пример от националната практика.

Мотивът е много прост: ако колелата могат да служат десет пъти по-дълго отколкото служат сега, ще има по-малко търсене на вагони, което ще засегне нечий бизнес.

Впрочем, на Запад темата е проучена много по-добре, отколкото в страните, които едва сега са се добрали до пазарното пространство. За първи път за умишленото износване, като стимулатор на икономическия растеж, се заговори в САЩ още през 1920 година. Преди година излезе френско-испанския документален филм „Заговор срещу лампата,“ посветен на заложеното от производителя разваляне на ютии, телевизори, тостери, хладилници, перални машини, принтери и други потребителски стоки. Още в средата на XX век производителите на крушки, сключвайки картелно съглашение, са намалили продължителността на работата им от 2500 часа до 1000 часа. Почти по същото време (преди 60 години) найлоновите чорапи са били годни за теглене на автомобил, но патентът за „вечния найлон“ е бил закупен и скрит.

Разбира се, това не е валидно за всички индустрии. Не можем да си представим умишлено влошаване в аграрната промишленост – намаляване на реколтата и теглото на добитъка, срока на годност на храната или влошаването на вкуса й. Същото се отнася и за производството на оръжия, за леките автомобили, корабите и други елементи, свързани със сигурността. Но има и една област, в която задържането на научните открития е умишлено вредителство, или направо – саботаж.

Интернет прелива от предложения за „уникални“ лекарства против рак, но болестта продължава да отнася своите жертви, и едва ли има семейство, незасегнато от нея.

Броят на „чудо-препаратите“ нараства, но ракът –с редки изключения – е неизлечим. А вие какво си представяхте? Да предположим, че се ​​намери ваксина или друг вид панацея като витамин B17, и ракът изчезне, както и много други фатални заболявания. В крайна сметка, ще изчезнат и свръхпечалбите, които носят „чудо-препаратите“ на производителите – мошеници. А СПИН-ът? За 30 години от появата му е изградена мощна индустрия за лечение.

По света, периодично излизат слухове, че са открити ефективни средства и от рак, и от СПИН. Понякога за това се говори открито и се провеждат пресконференции, но всеки път „информационният повод” подозрително затихва. Би могло да се предположи, че дори и да са били разработени такива средства, те веднага са скрити в тайна и милиони животи са погубени. Въпросът на въпросите: Има ли начин да се преборим за тези милиони?

Психологическият източник на целенасоченото износване е егоцентризмът с лозунга си: „печалба на всяка цена.“ Неслучайно родина на умишленото износване са САЩ, създадена от хора, за които Старият свят вече не е предлагал възможности за удовлетворяване на радикалния им егоизъм. Тайната пружина на бизнеса на безскрупулните търговци от Запада е станала инволюцията на стоките –  производство и „вкарване“ на очевидни боклуци, силно влошени,  недоработени версии на „истински“ продукти, скрити от човечеството.

Резултатите са: огромен преразход на суровини, замърсяване на околната среда, намаляване на жизнения стандарт, поради излишни покупки, общо забавяне на напредъка заради пренебрегване на революционни открития. Парадоксът е, че в името на собствения си растеж, икономиката съзнателно … забавя своя растеж. И никой не го е грижа за това тотално мошеничество.

Въпреки че нямаме еднозначен отговор, предлагаме да обсъдим някои идеи. Да се договорим отсега: прилагането им в контекста на глобализацията няма да доведе до желания ефект, освен ако не се установят общи правила за бизнесмените от всички страни. Работата е там, че във всяка битка без правила печели най-егоцентричният. Висококонкурентният бизнес е война, а бизнесмените са нейните храбри воини. Ето защо те „трябва да застанат в общия строй.“ Засега държавите действат тъкмо в интерес на своите „местни“ предприемачи (във всяка страна правилата са различни), т.е. държавите насърчават националния си егоцентризъм, а с него и умишленото износване, така че дори и ограниченията на Световната Търговска организация, все още не са пречка.

Така че, първо, решение може да се намера в областта на патентното законодателство. Така както учените търсят защита от финансови балони, трябва да се замислим да защитим изобретенията от изкупуването им от хитреци, с цел – последващо скриване. След изтичането на  точно определен кратък срок, служителите на фирмите трябва да получат правото да публикуват своите открития, направени през работното им време. В обществото на победилия разум, знанието не трябва да бъде изцяло собственост на отделен субект – то е общочовешки капитал.

Второ, като ефективен инструмент за ограничаване на егоцентризма ще послужат съдебните искове от излъганите потребители. Ако принтерът се чупи след отпечатването на определен брой страници, а има потенциал за работа много повече години, производителят трябва да плати глоба за „планираното остаряване“ – причиняването на умишлена вреда на потребителя.

На трето място, към темата трябва да се включат също бизнес – сдруженията. Например, в Руската федерация има няколко такива обединения на бизнесмени –  “Бизнес Русия“, „ОПОРА на Русия“. Тежко морално наказание да стане самият факт на открито обсъждане на машинациите със срока на действие на продукцията в комитети и комисии на съответните сдружения.

Разбира се, да се реализира на практика предложеният механизъм не е лесно: исторически хората дълго са се подчинявали на архаизми, например, правото на кръвно отмъщение. Но в ерата на информацията, всичко се случва с ускорение: това, за което в древността са отивали хилядолетия, сега може да се случи за срок от няколко години. Накрая, държавните, независими от рекламодателите, медии също могат да помогнат в борбата срещу умишленото износване на стоките.

Преди петдесет години, човек е бил формиран в семейството, в училище, понякога в църквата

напомня италианският журналист Джулиетто Кеза.

Днес, 90% от мирогледа на младите се създава от телевизионните медии. Системата на СМИ представлява едно от основните права на хората, и те не могат да бъдат приватизирани. Трябва да бъдат върнати на държавата и на нацията. Не е възможно да опишете ситуацията на планетата без участие на телевизията. А вместо това, телевизорът се опитва да ни убеди да купим още един автомобил …

Чрез освобождаване на хванатия от егоцентризма потенциал, човечеството ще навлезе в нова научно-технологична революция, пред постиженията на която, съчиненията и на най -разкрепостените фантасти ще избледнеят. Именно тогава хората ще живеят, без да боледуват, по сто и петдесет или двеста години, а може би и … вечно. Във всеки случай, футуролозите уверяват, че технологически възможности за достигането на безсмъртие ще има едва в средата на XXI век: съзнанието ще може да съществува в изкуствено тяло толкова дълго, доколкото на самото съзнание не му омръзне.

Ние отхвърляме теорията на Дарвин и поемаме еволюцията в свои ръце

прозвуча на срещата „Сингулярност-2011” в Ню Йорк.

За да оставим на децата си годна за щастие земя, индустрията трябва да промени отношението си към ресурсите. Ако нищо не бъде направено, човечеството ще се задуши в екскрементите на собствения си егоцентризъм. Така че има ли смисъл да продължаваме да съществуваме като чернови?

Като че ли имаме в запас още един живот – за беловата.

Виктор Бирюков и Александр Черницкий