„Историята на човечеството е  история на злото на Земята“.

Вилхелм Швебел

„Човекът е  единственото животно, което се изчервява. Или би трябвало да се изчервява“.

Марк Твен

Немотивиран страх, апокалиптични прогнози, депресията като една  от най-честите психиатрични диагнози днес – всичко това съпътства нашия съвременен свят. Ето образът на този свят, предложен от Зигман Бауман: ние летим в самолет без екипаж към летище, което все още не е проектирано…

Добре ни е известно, че апокалиптичните настроения и прогнози отдавна съпровождат човешката история. Те стават по-чести при смяната на вековете, по различен начин се проявяват в различните страни, но засега нито веднъж не са се сбъднали… Има основания да се надяваме, че и сегашните ще разделят съдбата на предишните.

Насилието съпровожда човечеството през цялата му история. То е неразделен елемент на общественото битие. С времето насилието придобива системен характер, прониква във всички сфери на обществения живота. Наблюдаваме „възпитателно насилие”, „ икономическо насилие”, криминално насилие и др. Според Бенямин,

самото право е поразено от насилие.

В съвременния свят проявите на насилие предизвикват все по-негативна реакция. Това се обяснява първо, с интуитивно осъзнаваната опасност за съществуването на човечеството в условия, когато съществуват средства, достатъчни за унищожаването на всичко живо на Земята, второ, с толерантността на населението на цивилизованите страни, чийто морал не приема насилието. При това мащабите на насилието не намаляват…

 „Какво зверско убийство!” – възкликваме ние, когато става въпрос за особенно жестоко лишаване от живот. „Не човек, а звяр!” – казваме за жесток човек, убиец, садист. При това … клеветим зверовете.

Първо, вътрешновидовото убийство сред животните се среща крайно рядко. При тях актовете на вътрешновидова агресия рядко заършват със сериозни травми и смъртоносен изход, тъй като действат надеждни механизми, предотвратяващи убийството на себеподобните: сигналът „капитулация” незабавно прекратява и най-жестоката схватка. При схватка между два вълка, победеният… подлага гърлото си под зъбите на побеждаващия и схватката незабавно се прекратява. Така природата защитава биологичния вид от самоунищожение.

Второ, агресията сред животните винаги служи като средство: за храна, за женска, при защита на малките, при „самоотбрана”, но никога не се превръща в самоцел, не се случва както при хората, „просто така”, от завист, от мъст, от „хулигански подбуди”, заради ненавист или вражда.

В човешкото общество, по непълни данни, повече от 15 хиляди войни са отнесли около 3,5 милиарда човешки живота. Само за 80 години от ХХ век в света са се разразили 154 войни, струващи на човечеството повече от 100 млн. живота. Кои хищници от животинския свят могат да се „похвалят” с толкова масово унищожаване на себеподобните си?

И така, агресията е присъща на всички живо, насилието – само на човека. По думите на холандския етолог и орнитолог Николаас Тинберген,

човекът е единственият вид, при който борбата носи унищожителен характер.

Процесът на социалното разслоение се усилва вследствие на глобализацията. И самото понятие – „глобализация” е многозначно и дискусионно.

Като всичко в света, глобализацията има своите позитивни и негативни последствия. При това „позитивността” и „негативността” неравномерно се разпределят по страни и региони. Успоредно с процеса на глобализация / и интеграция – например, Европейския съюз/ протича процес на диференциация и поляризация.

Глобализацията е обективен процес, развиващ се независимо от нашите желания и даже - въпреки тях. Дейността на транс-националните компании; взаимната зависимост на страните / от енергийни ресурси, суровини, технологии и т.н./; световната информационна система /интернет, спътникова връзка и др./; взаимната връзка на най-големите финансови системи; интернационализацията и интензификацията на съвременните транспортни средства и мрежи; интензивната миграция; използването на английски език като средство за международно общуване; формиране на „общочовешки ценности”; планетарния характер на екологичните проблеми – всичко това свидетелства за пълната реална глобализация на икономическото, социалното, финансовото и културното пространства. Както пише Зигмунд Бауман, „глобализацията касае не това, което искаме… или се надяваме да направим. Тя означава това, което се случва с всички нас”.

Когато с една единствена бомба убиват сто хиляди души, мой дълг е да докажа на света колко ценен е един единствен човешки живот

казва Алберт Швейцер.

Лично аз не тая напразни надежди за човешкото благоразумие. Ние се измъчваме взаимно, включително и най- близките, най- скъпите и най-любимите; убиваме се един друг за пари, за имоти, от ревност, доказвайки мъжкарство, за мъст, по хулигански подбуди, защото приказките на едните /христианите, мюсулманите, иудеите, баптистите, адвентистите, нямат преброяване/ не съответстват на приказките на другите /адвентисти, баптисти, иудеи, мюсулмани, христиани, нямат преброяване/… Струва ли всичко това, колкото Живота – единствения, неповторимия, необратимия за всеки един от нас?

Във всички страни, всички СМИ, всички семейства, всички учители от всички нива на образователните учреждения, всички политици трябва да възпитават разбиране за това, че всички ние сме жители на една Земя – толкова малка при съвременните средства за връзка и придвижване; че единствената ценност на всеки жител на Земята е  неговият Живот, единствен и неповторим, който не бива да бъде отнеман в името на каквото и да било /”благото на отечеството”, „чистотата на вярата”, „делото на честта”/. И че смъртта на всеки е край на неголяма, но много индивидуална, уникална, неповторима Вселена. „Не питай за кого бие камбаната, тя бие за теб”.

Яков Илич Гилинский – доктор на юридическите науки, професор