Никак не е лесно срещайки близък за теб човек да се свържете двамата в живота, създавайки семейство. Това изисква огромна вътрешна работа и от двете страни: умение да отстъпваш, да съпреживяваш, да се поддържате един друг и да се отказваш от това, което е важно за всеки поотделно заради любимия човек, заради децата, заради интересите на семейството като едно цяло. По-долу ще поговорим за ролята на жената, и колко е важно за децата когато мама е у дома до тях.
Когато се роди първото дете първата ми мисъл след раждането беше: “Ще кърмя година, година и половина, а после – детето на ясла, а аз ще тръгна на работа – ще изуча фотошоп, уеб-дизайн, ще продължа да уча и т.н. Нищо още не съм постигнала, трябва да успея във всичко“. Измина половин година. И тази мисъл започна да става не съвсем приятна. Да, тежко ми е. Аз изобщо не знам как да отглеждам детето. Силите не ми стигат. Обливам се в сълзи, умората не ме напуска, цялата съм в мляко и в детско ако. И чета как се отглежда дете. Ако имам късмет ми остава малко време да се поизмия. Дори в тоалета ходя заедно с детето. Ям каквото ми попадне. Иска ми се да изкрещя: “Освободете ме от това бреме! Искам да правя това, което желая, а не да обслужвам ревящо парче месо“. Храната, гърнето, подмиване, разходка в парка, пак в къщи, къпане, нощ, плач, храна, падене, гърне, подмивам, разходка в парка… Къде ми е фотошопа, къде ми е уеб-дизайна, къде е професията ми, с която ми беше толкова добре.? Ох, как ми се иска да захвърля това бреме. Толкова сладка мисъл – детегледачка, баба, детска градина, и аз – на свобода-а-а-а… Но нещо в мен не се сраства с тази картина (детегледачка, баба, ясла), нещо се бори с мен и не ми разрешава да постъпя така. Сега всичко някак малко ми се прояснява. Мама, колко много значи тази дума… Мама, колко много значи тази дума… не може да си майка на 20 или на 30%. Или си майка или не. Детето – това е ръчна изработка, е не конвейрна лента в завода. И в неговото развитие няма нито една излишна секунда, за да можеш просто да си “откраднеш“ време чрез яслата или детегледачката. Чрез взаимния контакт, който учи и двамата – и детето, и майката – разбираш своята роля. Иначе няма да станеш майка, както и няма да разбереш какво е да си дете. Майката бродира по празното платно на детето, и чрез всеки бод изрисува като ръчна изработка взаимно свързаната картина. Детегледачки, ясли – получаваш някаква картина за изход. Но кой я е изтъкал? Това не си ти… допуснеш ли я, няма връщане. Това, което сте пропуснали да изживеете заедно вече няма и да изживееш. Колко губим, ние, жените от това! Как само ни учат децата да се включваме в усещането за ближния, да съпреживяваме, да се учим на взаимност. Както казва една позната, многодетна майка, от 4-то дете, започваш да обичаш всички деца (а не само твоите). Колко скъпо е това усещане за жените в най-дълбокия смисъл на думата – майчинство по отношение на само към своите деца, а изобщо към децата. Илюзия за свобода И най-голямата илюзия е – илюзията за свобода… Няма я там, където ние, майките я търсим, бягайки от децата. Има реклама, влияние на обществото, желание да се откроиш, “някак“ да се реализираш, страх, че няма да постигнеш онова, в което другите са успели. Зад всичко това стои пустотата и службата на обществените стереотипи. Обикаляш в кръг, а най-важното е, че така и не си успяла да разбереш своята женска природа. Но затова пък си създала у дома толкова ненужни неща, които вече се въргалят на боклука, накупила си си куп боклуци и стоиш цялата толкова красива, а нещо в общия език със собствените ти деца силно куца. Ами, картината е нещо, което не аз съм изтъкала, и да променя вече нищо не мога. Или пък мога? Какво мога да променя? Дори и да не усещам, все още мога. Има още бременни, има още млади момичета: ние можем да повлияем на тях, можем да ги положим на нови релси. Да им покажем, че всичко след което сме бягали ние – е илюзия, заради, която ние изоставяме децата и семейството. Жената – е домът! Представете си само колко ресурси ще икономисаме в света, ако жената се завърне в семейството. Колко пъти ще намалее боклука и ненужните празни вещи, с които ние покриваме планетата. Да, и накрая и въздухът ще стане по-чист, децата по-щастливи – ще има какво да дишат. Ние трябва да се учим как да ги възпитаваме, защото наистина сме се отучили. Къде по-сложно е да възпиташ Човек, отколкото да учиш фотошоп и да извайваш красиви уеб-дизайни. Екатерина Полторьйхина    

Колко български мъже могат да издържат сами семейство с 1-2 деца. Отговор - много малко!
Освен това тука няма социална система, която да закриля такива майки. Какво ще стане, ако бащата се поболее или си отиде в пряк и преносен смисъл? Примерно в Германия една жена, ако иска може и да остане да си гледа децата дОма. Обаче тя също имам после право на вид социална пенсия, за това че е отгледала деца за тази държава. А тука какво - хем цял живот се блъскаш, хем може и да не доживееш до пенсия.

От друга страна идеята една жена да е на 100% зависима от един мъж, ми е дълбоко противна. Има и свестни мъже, но колко ли са... ?!? Жената се превръща в този случай в слугиня на съпруга и децата си. Ега ти животът ... :)))

misulta v posta,no smiatam,che purvo triabva da vnushim na mujete mujkoto mmislene,che jenata e dapoddurja domashnia ogun grijeiki se za detsata sama a toi bashtata da se griji za sredstvata,koito sa neobhodimi po otglejdaneto.ne da si misliat kakvo pravi edna jena v kushti pie kafe pushi tsigari lafi s priiatelki boiadisva se chete si spisania knigi.ia da hodi na rabota da nosi pari da mi e po leko i priiatno ana men.tova mislene na mujete dovede do krivorazbranata emantsipatsia na jenata.da raboti za pari i da vurshi vsichko kakto predi e viarno sega ne se plete ne se tuche ama puk si ima po drugi zanimania s detsata