АЛТРУИЗМЪТ – ЗАКОНЪТ НА ДЖУНГЛИТЕ               В последно време много от естествените науки все по-често се сблъскват с любопитно явление, когато отделните индивиди, членове на дадена общност стоят на стража на интересите на „майчината” система. Такова жертвено поведение се наблюдава в системи от най-различно ниво – от клетките в организма до висшите примати. А предаността на мравките към своя мравуняк и на пчелите към своя кошер отдавно е придобила баснословен характер. Алтруистичното поведение на животните в семейството, стадото и ятото се изучава от специалната наука етология – наука за нравите и обичаите на животните.             Поведението на индивида, насочено към благото на цялата общност и своя ближен, учените наричат алтруизъм. При това добавят, че съвсем не става въпрос за това, което сме свикнали да разбираме под тази дума. Алтруизмът в природата е инстинктивен и се явява неприложен закон за организацията на естествените системи. Нито клетката, работеща за благато на организма, нито павианът, загиващ защитавайки стадото си от нападението на хищник, не са подвластни на мъчителни размисли и не са огрижени от проблема за избора. Изборът между интересите на общността и своите собствени в природата става автоматично.             Единственият елемент на природата, който явно изпада от този порядък, като не се подчинява автоматично на закона на алтруизма е човекът. И в природата и във вътрешновидовото си съобщество човекът се държи като слон в стъкларски магазин. Той не само нарушава естествено съществуващия природен баланс, но около себе си е създал общество, кризата на което, съгласно общото мнение, все повече се задълбочава и задълбочава. При това човекът се е провъзгласил за венец на творението. Така ли е наистина?             СВЕТЪТ И ЧОВЕКЪТ   Това, че светът е създаден заради човека и е само декорация за пиеса с един главен герой е написано още в древната книга „Зоар”. Науката се сблъсква с многочислени факти, свидетелстващи за справедливостта на този, така наречен „антропен принцип”. Все повече учени говорят направо, че светът е нужен само за това, да помогне на човекът да възстанови изначалната си връзка с природата, с ближния си и като резултат да стане част от всемирната хармония. Днешният човек изпада от тази хармония, като не иска да се подчини на основния закон на природата – законът на алтруизма. Ако, както вече споменахме, принципът на съществуването на природата е отдаването на ближния, подчиненост на интересите на общността и алтруизъм, то принципът на съществуването на човека е явно деклариран егоизъм. Под егоизъм ние разбираме не отношнието на хората един към друг, а активното нежелание на човекът да се съедини с останалите хора в едно цяло. Именно това се нарича егоизъм. И, обратно, алтруизъм означава, че човек от същността си, от сърцето си, по собствено желание действа така, че да усеща другите като част от себе си. Именно това иска от нас природата.   Природата не търпи дисхармония и затова безпощадно наказва хората за неподчинението на законите и. Оттук идва кризата в обществото, културата, морала. А тъй като в природата всичко е взаимосвързано и човекът е част от общата система, тук трябва да се търси и причината на зачастилите природни катаклизми и надвисналата екологична катастрофа. Както е писал академик В.И.Вернадски: „Не може безнаказано да се върви срещу принципа на единството на всички хора, като закон на природата”. И по-нататък в същия труд,”Няколко думи за ноосферата”, Вернадски продължава: „Човечеството, взето като цяло, става мощна геологична сила. И пред него, пред неговата мисъл и труд, застава въпросът за преустройството на биосферата в интересите на свободомислещото човечество, като единно цяло”.   НА ПРАГА НА ПОПРАВЯНЕТО   Всемирният процес на преустройство, за който пише Вернадски, може да се нарече процес на поправяне – поправяне на егоистичния подход, базиращ се на принципа „всичко заради себе си”, на алтруистичен такъв, с който се сблъскваме в заобикалящата ни природа, съществуваща на принципа „всичко заради ближния”. За разлика от неживата, растителната и даже животинската част от света човекът притежава съзнание и възможност да избира. Именно осъзнатия избор да променим себе си, подчинявайки собствената си природа на основния закон на алтруизма, - това все по-настойчиво изисква от нас логиката на развитието на мирозданието. Ние се намираме на такъв етап от развитието на творението, когато по-нататъшното забавяне ще предизвиква все нови беди и катаклизми на различни нива. И напротив, ако ние, осъзнавайки справедливостта и необходимостта на пътя посочен ни от природата, поискаме да се поправим и да станем част от всемирната хармония, напред ни чакат вечност, съвършенство, добро и любов.