Депресията се поражда от дълбоката неудовлетвореност...

Публикация: Италия – застаряваща, но здрава, е третата страна в Европа по продължителеност на живота. Съществуват обаче психични заболявания, което се проявява с увеличаване употребата на антидепресанти, удвоила се два пъти през последните 10 години.

Депресията се поражда от дълбоката неудовлетвореност. През последните години депресията се превърна в истински социален проблем.

Обществото не търпи слабости. Проявата на страдание е забранено. Трябва да живеем в изкуствена атмосфера на добро настроение. Меланхолията и тъгата се превърнаха в болести.

Масовата употреба на антидепресанти показва, че хапчетата са смятани за най-краткия път към разрешаване на проблема, дори без опит той да бъде решен. Теоритично, препарати трябва да се приемат в критични ситуации – докато оздравеем, но повечето хора не могат да се откажат от таблетките и не се излекуват.

Коментар: Депресията е най-масовото заболяване в света и причина за практически всички останали болести. Тъй като нашата същност е егоизмът, то неговата празнота и неудовлетвореност е в основата на общото ни състояние. А болестта е проява на дисбаланс на организма –  система, която постоянно следи за неговото вътрешно равновесие. Неравновесието между нас и природата на ниво „човек“ е причина за излизане на всички системи в природата от равновесие: на неживо ниво на природата – процесите вътре в Земята (пробуждане на вулканите, земетресенията); и на повърхността – (урагани..); на растително и животинско ниво (измиране на видовете).

Преди години в едно английско училище беше зададена следната тема в час по философия: "Заслужава ли животът да се живее?"
Един ученик приключи за една минута и получи "Отличен". В разработката на темата беше написал само едно изречения: "Това напълно зависи от човека, който го живее". :-)))
А иначе може да се каже, че всяко общество, което се отказва от религията си, се превръща от общество на хора в стадо от полухора, полуживотни - просто защото единствено и само религията дава смисъл на човешкия живот. Причината е много проста: когато вярваш в едно предвечно начало, свръхсила, наричана обикновено Бог, ти вярваш също и, че не си се появил случайно на тази свят, а с някаква цел - различните религии формулират различно тази цел. И, спазвайки морално-етичните изисквания на религията, ти се приближаваш към тази цел, или казано с обичайната терминология: приближаваш се към Бога. Именно това приближаване осмисля живота на човека. Без него му остава само да извършва онези функции, които върши и всяко едно животно: търсене и консумиране на храна, устройване на бърлога (жилище), размножаване (като при хората дори и размножаването изчезва като функция, заместено просто от стремежа към удоволствие.
Един постинг, твърде актуален в днешната ни социална и духовна ситуация. Поздрави!