Второто решение е много по-вероятно, защото разбиването на еврозоната е немислимо за немските и френските управляващи, а едно разбиване със сигурност ще доведе до девалвация на Гърция. Ако Гърция не успее да вземе заем в Евро и девалвира спестяванията на собствените си жители в нова валута, Ирландия би се изправила пред същия проблем и веднага би прехвърлила спестяванията си в немски банки, разрушавайки ирландските банки и предизвиквайки излизане от еврозоната. Това капиталистическо бягство, от своя страна, би довело до смъртна опасност за членовете на Португалия, Испания, Белгия и Франция.

В крайна сметка, кредитоспособните европейски членове ще трябва да приемат обща отговорност за около 500 милиарда от гръцките, ирландските и португалските дългове, ако искат да спасят единната валута…”

Но егоизмът стои на техния път: „Кредиторските страни не искат да поемат допълнителни европейски дългове, докато задлъжнелите страни са дори много по-устойчиви на загуба на национален суверинитет и демократично себе определяне… Изводът е, че и кредиторните, и задлъжнелите страни ще се противопоставят на единственото възможно решение на евро кризата, докато не изтощят всички възможни алтернативи.

Парадоксално, но факт, продължителната заплаха на кризата е необходимо условие за времена финансова стабилност в Европа. А що се касае до „количествения скок” към фискален федерализъм, който Трише правилно определи като ключов за кризата, логичното условие това да се случи е кризата да се влоши.

Европейските лидери пък се надяват кризата да бъде постепенно разрешена, избягвайки радикални мерки, защото условията ще се подобрят с течение на времето… Но има твърде много силни пътища, в които времето работи срещу оцеляването на еврозоната”. Задлъжнелите страни знаят силата си: Германия, Франция и ЕС са готови да заплатят каквото и да е само и само да умиротворят Гърция или Ирландия, ако те заплашват с девалвация.

„Ако европейските политици действително искат да спасят еврозоната, те трябва да направят количествен скок към фискален федерализъм – и трябва да го направят скоро.”

Реплика: Тази схема става много проста, ако тълкуваме всичко случващо се с две сили: егоистичната сила на хората, страните и света, и алтруистичната сила на Твореца/Природата. Те се намират в противоречие и Природата търпеливо учи хората на необратимия процес на развитие и необходимостта да се направят взаимни отстъпки, да се достигне до съгласие, единство, поръчителство и любов.

Така двата лагера, силният и слабият, се учат взаимно на отстъпки, показвайки колко много се нуждаят един от друг – до момента в, който те осъзнават необходимостта напълно да се обединят над всички свои различия. Природата ще ги принуди на направят това!

laitman.bg