Въпрос: Може ли наслаждението в духовното да бъде егоистично?

Отговор: Разбира се! Духовно се наричат отдаването и любовта. Аз съм готов да те обичам и да отдавам на теб, ако от това ще ми бъде добре на мен! А ако не, то за какво ми е да те обичам?! Това не е духовност, а материалност.

Така е способен да обича всеки от нас: обичам моите деца, защото са мои. Но ако те не са мои, то аз няма да имам никакво отношение към тях. Мога да обичам този, от когото зависи моето благополучие, в противен случай – той не ми е нужен.

С други думи, аз влагам и обичам, тъй като от това получавам лична изгода. Но това не е отдаване и любов, а използване на ближния.

Отдаването и любовта, за които се говорим  в науката кабала, нямат никакво отношение към получаването за себе си. Аз обичам, за да му бъде на човека добре от това – и толкова! И това е по-голямо от нашата любов към децата ни, защото тях ние обичаме инстинктивно.

Аз трябва да достигна до такава любов към ближния, която  не дава нищо на моето его. Значи се получава, че работата е в мотивацията. Как да се проверя?

Не ме вълнува ставащото с мен, а се тревожа само за онова, което се случва с ближния – ето до каква любов ние трябва да се издигнем! И си заслужава да знаем това, защото природата ще ни принуди към него с цялата си строгост и по най-неоспорим начин! Защото съгласно програмата на творението ние трябва да достигнем подобие с Висшата сила. А Висшата сила - Творецът - добрият и творящ добро се отнася без всякакво отношение към себе си. Неговото желание е - да напълни нас, и само това се нарича любов.

От програмата "Попитай кабалиста", 04.04.2010