Въпрос: В течение на живота си ние често сме подложени на различни страдания. Как можем да работим с тях? Защо те идват при нас? Какво да правим с тях?

Отговор: Без страдания е невъзможно да се движим напред. Засега ние не достигаме нашата крайна цел, ние през цялото време напредваме само с помощта на страданията.

Страданията – са усещане на това, което не ми достига. При това като цяло не е необходимо да страдам, аз мога и да се наслаждавам в страданията. Ако знам, че пред мен чака прекрасно угощение, и аз се приближавам към него; ако знам, че скоро ще се срещна с любимия, с приятеля, и мен ме чака нещо хубаво, - това вече не е страдание, а усещане на глад, пустота, в която аз отрано предвкусвам своето наслаждение, напълване.

Цялата ни история е непрестанно развитие на желанието за наслаждение и верига от опити да го задоволим. Това е нашата природа. Затова ние винаги искаме това желание да бъде реализирано, напълнено.

Затова целият ни проблем не е в това, което ние усещаме в дадения момент като недостиг, а има ли занапред в този недостиг напълване, отговор. Ако има, то за мен това е усещане на глад, както преди хубава трапеза, - също приятно. Аз чувствам, че сега ще дойда – и ще се напълня. Да допуснем, вие имате вечерта среща с вашия любим, и вие вече предвкусвате приятната среща. Нима целият ви ден ще мине в страдания?!

Тоест проблемът не е в моето състояние, а в това, свети ли ми отпред наслаждение или не.

Проблемът е в това, че човек не вижда правилното, хубавото бъдеще, - и затова усеща страдание. Ако ние чувствахме, че на всички днешни проблеми пред нас има отговор, и този отговор е хубав, ние нямаше да ги усещаме като страдания както е сега, а щяхме да ги възприемаме като увертюра, необходима за подготовката преди напълването.

Значи, целият ни проблем – това е да разкрием в днешното си състояние бъдещото, и тогава всичко ще бъде добре. За да ни свети то, както приятна среща.

И това ще бъде отговорът на всичко. Тоест ние ще се съгласяваме да преминем през всички състояния, които са необходими за нашето поправяне в духовното. И тези неприятни състояния са различни: падения и подеми, всевъзможни обърквания в чувствата и в разума.

Но ако, опирайки се на нашето обкръжение, ние знаем, че отпред съществува прекрасно бъдеще, то всяко наше днешно състояние няма да ни се вижда страшно страдание, ние ще го възприемаме като необходимото усещане на истински глад преди да получим наслаждението от трапезата.

Излизайки във външния свят ние откриваме общата Сила, която включва в себе си и отдаването и получаването. Тя е източник на всичко случващо се и на цялото напълване. Това е Силата на разума, мислите, замисъла, общата сила на Природата.

Наричаме я Творец, защото откриваме, че по отношение на нас тя се явява създател. Но всъщност става дума за всеобемната Сила, включваща в себе си всички останали.

Ние пребиваваме в противоположно на Твореца свойство – в егоистичното желание за наслаждение. По духовния път всички желания, които постепенно се разкриват в нас, от по-леките към по-тежките, трябва да бъдат трансформирани в намерение за отдаване.

Така продължава дотогава, докато в даден момент от развитието си, човек достига до въпроса: „За какво ми е това?”. Неговото желание завършва количественото стъпало на развитие и преминава в качествено. Сега човек не се нуждае просто от по-добра кола, по-голям дом и по-комфортен свят. Той започва да задава въпроси за това, защо нещата се случват по такъв начин: „За какво? Защо? Какво се случва с мен и какво ми дава това?”.

В предишните поколения само единици са си задавали такива въпроси и са постигали Източника на случващото се, същността на процеса и неговата цел. Тези хора се наричат кабалисти, от думите на иврит „някой, който получава” (Мекабел), тъй като те получават разкриването на висшето управление и така напредват. А що се отнася до другите, те не са изпитвали нужда да отговорят на такива въпроси.

В мъдростта на Кабала, която помага на човек да намери отговори на въпросите, относно смисъл на живота (източника и целта) е написано, че ще дойде време, когато много ще искат да знаят за какво живеем. В своите постепенно проявяващи се егоистични желания, масите ще започнат да преминават от животинското ниво, от търсенето на добър живот, към човешкото стъпало, към въпроса за какво си струва да се живее.

Кабалистите са посочили началния момент на такъв преход: краят на 20-ти век. И наистина това така се случи. Днес „главните въпроси” се повдигат у много хора по света и в определен смисъл предстоят пред човечеството. Ние виждаме, по нарастващото отчаяние, употребата на наркотици, броя на разводите и изобщо по кризата на човешкото общество, че въпросите за смисъла на битието спират нашето нормално егоистично развитие и изискват от нас да търсим отговори. Само тогава в нас ще се намерят сили да продължим пътуването.

 http://laitman.bg/