Интервю на Ирина Якович - психолог, сътрудник в Института за групова и семейна психология с Михаел Лайтман – учен изследовател в областта на класическата кабала. Доктор по философия, професор по онтология и теория на познанието, основател и ръководител на Международната академия по кабала и Ashlag Research Institute. Автор на повече от 30 книги преведени на 9 езика. Член на „World Wisdom Council“.

Продължение на „Проблеми в семейството – част 2″

- Тогава ми кажете, когато човек започне да се развива духовно, желанието да има деца в него автоматично ли му се дава или напротив – балансира се, изчезва? Ето това обяснете!

- Не, появява се желание!

- Обратно желание ли се появява?

- Да. Появява се желание да имам деца, семейство. Човекът започва да вижда в това своята земна реализация. И освен това, кабала ни учи на това и ни го дава като заповед – това, че ние сме задължени да имаме семейства, мъжете са задължени да имат семейство.

- Все пак значи е задължен? Това как да се разбира точно – задължение ли е или желание?

- Работата е в това, че…

- Мъжът няма желание за това?

- Като цяло – много малко!

- Но той се подчинява на желанието на жената, на нейната молба, така ли?

- Да! Както винаги – всичко в нашия свят произхожда от женското желание, а мъжът просто го реализира.

- Но аз наблюдавам вашите ученици – те всичките са многодетни, никой не се съпротивлява на този зов на природата.

- Счита се, че да имаш две-три деца – това е нормално. Тоест ние не създаваме деца така абсолютно неограничено, както е било в миналите векове у всички народи – по 10-15 деца във всяко семейство, но фактически – да, ние имаме желанието за семейство и деца. Мъжете, в това отношение, разбират, че това е тяхно задължение. Задължение – така кабала налага това мъжко задължение в този свят, а жената желае това по естествен начин – да има семейство и деца – така и е дадено от природата. А това, за което вие говорите – за хората, които не желаят да имат деца…

- …лишени от желание.

- Аз мисля, че убеждението на тези ваши пациенти идва по-скоро от социалния натиск, а не е от естествено желание да нямат деца.

- Тоест?

- Тъй като вие живеете в Русия, аз се извинявам, че така го казвам, но в края на краищата, на мен ми се струва (от пет години не съм бил там ), че вие живеете в такава социална обстановка – толкова напрегната и толкова против човека!

- Вижте… у вас също постоянно има терористични актове, а и климатът е такъв тежък…

- Отстрани навярно така изглежда! Но ние това не го чувстваме!

- Е как така, всички ли изразяват спокойствие и радост?!

- Да! Да! Да – ето, идете и се поразходете из Тел Авив или по други места и ще видите, че нищо особено не се чувства, т.е. всичко зависи от усещанията на хората, от атмосферата, в която те живеят – не е важно, че утре може да има война. Аз около себе си пак чувствам едно такова благожелателно близко отношение. Даже и да видите по улицата хора, стремящи се да се наранят един друг, да се карат много рязко…

- Това е защото се обичат един друг, така ли?

- Да, това е просто вид общуване. А по принцип, има такава доброжелателност и такова взаимно разбиране, които аз изобщо не виждам сред другите – ето тази европейска предупредителност, студенина, тук такова отношение съвършено не се наблюдава.

- Значи сякаш се получава така: Европа се изражда, ние (Русия) се израждаме, а вие  – не! Израел някак си се чувства нормално. Какви са тенденциите от кабалистична гледна точка?

- Защото всичко зависи от обществените взаимоотношения – не от обществено-политическите или икономическите отношения, а от отношенията на хората един към друг, от общата атмосфера, която трябва да съществува между тях. Тук между нас съществува… как да ви кажа… ето пример: аз бях сега в Европа, върнах се преди два дни – там съществува някакво отдръпване на хората един от друг, някаква дистанция, там ти не можеш просто така да се приближиш към някого и просто така да го заговориш – имам предвид отношението между самите европейци естествено. Всеки е затворен в собствения си дом, собственото семейство… завършва тази възраст, в която младежите общуват помежду си на разни събирания и т.н., и после – край! Аз съм наблюдавал това и съм питал за това. И така всичко свършва – идва възраст, в която се прекратява общуването, за тях съществува работа, съществувам „аз“, може би семейство или даже не – просто съжителство един с друг и това е всичко. Някак си всичко е толкова студено.

- Студено? Тоест няма такива общности, каквито съществуват в Израел, така ли?

– Няма!

- Значи, какво се получава – тази отчужденост, студенина – тя произвежда нежелание да се правят деца в света.

- Да, човек иска просто да подсигури себе си в този живот, да го изживее, вече така и така се намира в него, да си замине от него също – има такива, които си заминават в наши дни – съществуват много такива лесни, достъпни начини.

- Е, за тях днес няма да говорим! Не това е темата на нашето предаване!

Нека да направим резюме – времето ни за днес привършва. Получи се много интересна не точно дискусия, а нормален разговор, обмяна на мнения, но ми се иска да резюмираме ядрото – за какво точно говорихме днес…

- За това, че трябва да дадем на човека някаква картина на бъдещето. Че бъдеще има! Че то продължава, ние съществуваме заради нещо – това го има и в религиите – или не, това по-точно са нашите надежди – ние трябва да обичаме себе си, да обичаме децата, въобще трябва да обичаме всичко, към всичко трябва да се отнасяме с добро. Ето такава атмосфера, такова чувство трябва да има помежду ни, такъв повей трябва да се чувства във въздуха! И ако това го няма, естествено, че човек няма желание да живее, а още повече да дава живот и на други!

- Тоест проблемът не е социален – получава се нещо като причина и следствие, така ли?

- Да, социалното ниво няма значение. Хората могат и много бедно да живеят. Има значение общата атмосфера в обществото, в смисъл „за живота“ или „против него“. Когато гледам руски филми, всичко е настроено против – навсякъде полиция, милиция, банди, навсякъде само борба! Навсякъде обостряне, криминализъм и всичко е изградено на това, т.е. всичко така е настроено, че да охлади човека в този живот, да го постави в такава отбранителна позиция.

- Тоест навярно съветът за нашите зрители е едновременно и прост, и сложен: Ние сме „за живота“!

- Да!

- В нашия диалог днес ние стигнахме до този извод: Ние сме „за живота“ и ако хората повярват в това, че животът е хубав, да, животът има смисъл… И ако вие успеете да доведете и децата си до този смисъл… той сега е друг – не е просто в това да живеем, за да се храним, размножаваме, а е в това да вярваме в нещо повече.

- В нещо по-висше. Има възможност за подем!

- Има подем! И навярно резюмето на днешното ни предаване ще бъде такова: в това, че живот има, подем има и той е в друго – той е в твоя път, но трябва да го търсиш в пътя, и всеки човек трябва да го търси и да го намери за себе си!

В нашето предаване участва професорът по кабала, ученият кабалист Михаел Лайтман, а аз съм водещата Ирина Якович. Всичко добро!