Откъс: В много случаи, той си седи вкъщи, готви, а жената се грижи за препитанието, тоест, всичко е на обратно, не така както е било в пещерните времена… Никъде не се е случвало жената да ходи на лов (освен, амазонките, но това е само мит), а мъжа да си е седял в пещерата… Как ще храни той децата? Ще ги кърми ли? Тоест, всичко това е противоестествено. Това говори единствено за сериозната, огромна криза, в която се намира всичко по настоящем, на всички нива.

пълното интервю на видео в следния линк: http://www.kabbalah.info/bg/life-and-family/kabbalah-and-relationships/3062-2010-03-23-17-26-00?sms_ss=facebook&at_xt=4cffa6848b5e7448%2C0

Два вида творения: Мъж и Жена

Е. Литвар: Здравейте! Намираме се днес в студиото с известния кабалист, професор Михаил Лайтман. И ние – Михаил Санилевич и Евгений Литвар, преподаватели в Международната академия по кабала.

Напоследък получаваме много въпроси от хора, които са се запознали с материалите от нашия сайт. Освен това, по улиците на Москва и Петербург се проведоха масови анкети. Въпросът, който беше зададен на преминаващите беше: «Ако имахте възможност да зададете три въпроса към истински кабалист, какво бихте попитали?».

Така подбрахме няколко теми,и днес ни се иска да поговорим върху една от тях. Накратко темата - «Мъжът и жената».

М. Лайтман: Това е материя, която не може така лесно да се обясни от гледна точка на кабала – и това е така, именно защото темата за мъжът и жената лежи в основата на сътворението на този свят. Разбирам колко актуална е тази тема сега. Тя винаги е била актуална, но днес – по особен начин: тя се отнася до всички във връзка с проблемите, които възникват напоследък в обществото.

М. Санилевич: Защо съществува мъжът и жената, ние и те? Съществува ли духовен корен в това разделение?

М. Лайтман: Мъжете и жените съществуват, защото съществува Творец и творение. Създадени са като двойка, като партньори в едно танго. Съществува първообраза на Твореца – даващия, влияещия, ръководещия – това е мъжа, мъжкия корен. И съществува творение - получаващо, сближаващо, насочващо се към Твореца – това е женския корен. Това е точно така и в нашия живот.Ако ние постъпваме правилно, съобразно тази концепция, ако ясно разбираме произхода и взаимовръзките на тези два корена в природата, то ние бихме се устроили прекрасно – и мъжете и жените. И не само ние, но и цялата природа, която е разположена под нас, която ясно е разграничена, от върха надолу, на мъжки и женски корен.

Е. Литвар: Тоест, разликата между мъжа и жената се състои в това, че мъжът се отъждествява, уподобява с Твореца…

М. Лайтман: Води своя корен от Твореца…

Е. Литвар: ... а жената - с творението?

М. Лайтман: …а жената от творението.

Е. Литвар: Значи мъжът не е творение?

М. Лайтман: Мъжът също е творение. Ние говорим за два вида творения, които просто водят своя корен от различни източници: корена на едното – в Твореца, а корена на другото – в създаденото творение.

Е. Литвар: Тогава се получава, че Творецът е създал жената, но не и мъжът?

М. Лайтман: Не. Творецът е създал нещо единно – както е и написано, Той е създал Адам. След, което от Адам (говоря алегорично) е създал и женската част. Творецът е създал желание – желанието за наслаждение, желание за напълване. След което, това желание се е разделило на две различни части: желание за напълване заради другите и желание за напълване заради себе си. Желанието за напълване заради другите – това е мъжката съставна. Желанието за напълване заради себе си – това е женската съставна.

Е. Литвар: В нашия свят това въобще не се наблюдава.

М. Лайтман: Да. Нищо от това не се наблюдава в нашия свят ! Нашия свят е противоположен на духовния свят, и затова всичко в него е противоположно, даже нещо повече – напълно объркано.

Е. Литвар: Значи, получава се че ние, седящите тук, считащи себе си за мъже, не можем ни най-малко да се хвалим с това, че у нас има нещо от Твореца?

М. Лайтман: Разбира се, че не е така. От гледна точка на зрителните връзки – нищо, освен зачатъка, корена, малкия духовен ген, нищо повече от това.

Е. Литвар: Значи, аз не би следвало да имам никакво основание да се гордея пред Жената с това че съм Мъж?

М. Лайтман: Не. В духовно отношение, вие по нищо не се различавате от своята жена.

Е. Литвар: Много жалко. Началото беше по-добро.

М. Лайтман: Върху това трябва да се работи.

М. Санилевич: А кой е по-добър – мъжа или жената?

М. Лайтман: Такъв въпрос не подлежи на обсъждане . Ако творението достигне своя корен, своето предназначение – то е добро, ако не го достигне – е лошо. Ако то се стреми към достигането на своя корен, то според големината на неговото усилие, без значение от нивото, бихме могли да говорим за по-добро или по-лошо.

Е. Литвар: В нашия свят, по правило, мъжа е по-силен от жената.

М. Лайтман: В какво ?

Е. Литвар: Физически…

М. Лайтман: О ! На тази логика, вземете слона или друго съизмеримо за сравнение.

Е. Литвар: Може ли да се говори за духовен корен в това, че мъжът е физически по-силен от жената?

М. Лайтман: Да. Разбира се. Защото мъжката физика в сравнение с женската, се явява един вид отражение на Твореца, за разлика от жената, външно той е по-малко зависим от другите, от природата. Това се изразява и чрез неговата физическа сила.

Е. Литвар: Тоест, по-малко зависим в духовен аспект, а не разгледано по отношение на нашия свят?

М. Лайтман: Не. Ти питаш: "Как се отразява в нашия материален свят това, че Твореца е по-висш от творението, отразява ли се това на каквито и да било качества у мъжа и жената?". Мъжът като че ли (като че ли!) е по-малко зависим от обкръжаващите, от света, даже от жената, от семейството, но това е само привидно. Всъщност, ако разгледаме вътрешните връзки и поразсъждаваме, по какъв начин те действат в природата, то ние ще видим, че това е точно обратното - жената е тази, която ръководи цялото развитие и всяко движение в природата, а не мъжа.

Е. Литвар: Имаме въпрос на тази тема, зададен от жена от Петербург. Тя говори за това, че в съвременното общество много жени заемат водещо положение – ръководители на предприятия, глави на семейства, хранят, издържат семейството. А съвременния мъж безропотно и радостно приема позицията, която жената заема – на доминираща. Жените са разтревожени от този факт и питат, как се отнася кабала към този феномен: 1) Защо жената е започнала да заема лидерски позиции? и 2 ) Правилно ли е това?

Длъжни ли са жените да управляват света?

М. Лайтман: Ще обясня накратко . До този момент, докато нашия свят не се поправи, до тогава, ще се намираме в състояние, противоположно на духовното. Ситуацията е такава – колкото повече нашият свят попада под управлението на жената, толкова по-добре за него, толкова по-надежден ще бъде той. Ако светът започне да се поправя, да се връща към своето истинско предназначение, зададено му от природата, и връщайки се към нея, то в тутакси ще се смени ситуацията и мястото на жената и мъжа. Мъжът е длъжен да бъде напред, да бъде предводител: по принцип, и това ще се изясни веднага.

Именно фактът, че понастоящем, жената излиза на предна позиция и по неволя проявява себе си като водеща и главнокомандваща, по-силна, по-енергична съставна, говори само за това, че нашия свят се явява непоправен, разрушен, намиращ се в криза.

Само тогава ще започнем да излизаме от тази криза и посредством кабала, ще бъдат възстановени нормалните връзки и взаимоотношения между нашият свят и Висшите светове. В нашия свят ще започнат да се образуват оптимални взаимоотношения между всичките му части, мъжът веднага ще се надигне, за да стане водещ в този живот, и жената ще приеме това с удоволствие. Мъжът ще започне да се чувства по-отговорен, за разлика от сега.

Е. Литвар: Би ли могло да се каже, че усилващата се активност на жените на днешно време – на фона на известна слабост от страна на мъжа – изразява това, че мъжа подсъзнателно се страхува да направи каквато и да било крачка в посока към духовното?

М. Лайтман: Отчасти това е така. Нещо повече, това се проявява във всичко - и във възпитанието, и в разпределянето на семейните отговорности.

Вижте шведските семейства – при тях в случай на развод, децата остават, по правило, с бащата, а не с майката. Мъжът получава издръжката. В много случаи, той си седи вкъщи, готви, а жената се грижи за препитанието, тоест, всичко е на обратно, не така както е било в пещерните времена… Никъде не се е случвало жената да ходи на лов (освен, амазонките, но това е само мит), а мъжа да си е седял в пещерата… Как ще храни той децата? Ще ги кърми ли? Тоест, всичко това е противоестествено. Това говори единствено за сериозната, огромна криза, в която се намира всичко по настоящем, на всички нива.  

Какво иска жената?

М. Санилевич: Имам въпрос: защо жените е винаги са недоволни от своите мъже, а чуждите – напротив – хвали?

М. Лайтман: Мисля, че те просто фантазират, струва им се, че чуждият мъж изглежда така, както би трябвало да изглежда идеалният мъж.

По принцип, самата жена не е наясно, какво точно иска от мъжа. Това в никакъв случай не бива да се разглежда като неин недостатък, тук става дума единствено за различните проявления на природата. Жената се ръководи от самата природа, тя изцяло се проявява в нея и в същото време е тясно свързана с нея.

Жената се стреми към правилното устройство на света. Тя е най-близо до природата и вътрешно усеща, че сегашното устройство на света е неправилно. Това се отнася до всички видове взаимоотношения: с децата, вътре в семейството, между семейства, и, естествено, между държавите. И даже техните взаимовръзки, към които тя, по принцип, няма никакво отношение. Но, всички тези неща и носят голямо безпокойство, защото сегашните глобални международни и екологични кризи влияят и на семейството, и на децата, и на тяхното бъдеще – с една дума, на всичко. По такъв начин, тя изведнъж се оказва в едно огромно пространство, което по-рано се е ограничавало само от четирите стени на четирите основни помещения в къщи: кухнята, спалнята, гостната, и детската – това е бил целия и свят.

Та нали до неотдавна жената е трябвало да получи разрешение дори да излезе от вкъщи! А сега се получава точно обратното, гонят я навън, за да работи, за да носи вкъщи заплата, наравно с мъжа. Преди, това не е било така!

Мястото на жената е вкъщи. Тя се грижи за възпитанието на децата, за домакинството, за храната на трапезата, посреща мъжа си. Това води началото си още от каменната ера и понастоящем нещата би трябвало да стоят по този начин. Факта, че днес всичко става по друг начин, говори, за това, че всичко е извън контрол..

Неудовлетвореността на жената от собствения и мъж, се дължи и на това, че средствата за масова информация, налагат други идеали… Въпреки, че според мен, ние виждаме не положителния, а отрицателния мъжки образ на всички нива, но защо това толкова се харесва, защо този образ допада на всички... Ние не възпитаваме младото поколение в афинитет към положителните образи. От тук идва и общото недоволство.

По моему, това дори не е недоволство. Мисля, че това е общото впечатление за мъжа, което създава у жените стремеж за неподчинение към него, за по–голяма независимост, за по-малко очаквания от мъжа, без подхранване на каквито и да било илюзии. Старите времена си отидоха. Затова днес жените са по-самостоятелни и по-активни.

М. Санилевич: Във връзка с казаното от вас, възниква следният въпрос: съществува ли въобще духовен корен във феминизма?

М. Лайтман: Всичко произтича от това. Днес вече е ясно, защо жените искат да поемат кормилото в свои ръце, защо не желаят да бъдат зависими от мъжете, защо създават организации. По природа те са зависими, но това е зависимост, която те не желаят, не са в състояние да я понесат. Не могат да бъдат зависими от такава част от природата, която изведнъж е престанала да функционира правилно, и която не им осигурява това, което им е нужно, това, което им се полага. Ето защо, от една страна феминизма се явява като нещо противоестествено, но от друга то е естествено следствие породено от кризата, в която се намираме днес.

И трябва, разбира се, да обърнем внимание на това, което се случва. Къде ще се скрием?! Това е преобладаващата част от цялото човечество, неговата „силна половина”, и тя сега излиза на предна позиция. И все още съществуват разни религиозни влияния и други подобни отживелици, проявяващи се чрез мъжа и смущаващи този процес. Веднъж освободен от условностите произлизащи от тези области, като религия и други подобни, където мъжа, както традицията повелява, заема главната водеща роля, то нашият свят ще придобие съвършено друг характер – именно той е онзи, комуто е отредено да преоткрие и поправи своята порочна същност, противоположна на това, което би трябвало да бъде в духовен план. Ние считаме, че мъжът превъзхожда жената в духовен аспект – по своя корен, а на практика ние наблюдаваме точно обратното, нашият свят се явява противоположен на духовния.

Е. Литвар: Положително или отрицателно е това явление?

М. Лайтман: Не, това е просто естествено – в равновесие с природата. По такъв начин Природата намира равновесието между двата свята. Така както две противоположни части са разположени една срещу друга.

Е. Литвар: Много се говори за това, че дори неосъзнато, жените усещат духовния свят, много по-точно, по-чувствено отколкото мъжете. Може би у жената съществува някакъв вътрешен идеал за съвременния мъж? И именно поради тази причина тя е постоянно недоволна от мъжете – тоест, нейният мъж не съответства на този идеал.

М. Лайтман: Проблема идва от потребностите.

Доколкото жената е на по-ниско стъпало от мъжа по отношение на духовния си корен, то и в нашият свят нуждите на мъжа по отношение на женските са много по-принизени. Мъжът се нуждае от жената и изисква от нея – грижи, вярност, принадлежност, която вътрешно би го удовлетворила.

В същото време жената, гледайки на мъжа като на по-високо стоящ от нея по произход на духовния му корен, изисква от него по-високо ниво – не животинското, което той търси от нея, а духовното, душевното, човешкото, културното и така нататък. От това и произлиза в нашия свят всички различия в мъжките и женските потребности по отношение на един към друг. Това произтича от духовния корен и затова се проявява във всякакъв вид и на всички нива на взаимоотношения: семейни, обществени, с децата, тоест, със синовете и дъщерите ни и така нататък – във всичко.

Решението тогава е само едно: да се върнем към духовния си корен, иначе изход няма. Половинчати решения няма да доведат до нищо. Те само ще покварят този свят още повече, и ще забавят процеса на поправяне, към който той така или иначе трябва да се устреми. Природата не търпи празнотата, но тя не търпи и противоположностите, и противоположностите са неуравновесени и нехармонични една спрямо друга. Затова всички в еднаква степен сме под въздействието на отрицателни сили, които ние сами привличаме върху себе си, поради липсата на съответствие с духовния си корен, за да се върнем към равновесието – хомеостазата.

Именно това равновесие – което е основен закон в природата – сме длъжни да изучим. Това по своята същност се явява и моето професионално занимание. Именно с това се занимава и самата Кабала–учи ни на това, как да се върнем към духовния си корен. В противен случай не правим нищо – ние нямаме никакъв шанс да ако вървим срещу природата, от нея няма как да избягаме. Затова, за да се наречем истински мъже и жени – нужно е абсолютно отъждествяване с нашия духовен корен. И тогава ние ще съществуваме в необятния, вечен, съвършен природен обем, в пълна хармония на всички нива.

А отсега и занапред ще виждаме колко по-независими ще стават жените. Когато те достигнат нивото на пълна независимост, тогава ще започнат да се наблюдават и най-сериозните проблеми на мъжкото съсловие. Защото поправянето на света, тоест, поправянето на всеки един поотделно и на цялото човечество - лежи върху мъжа, на корена, който носи вътре у себе си, произлизащ от Твореца. Жената само се явява негова съратничка в изпълняването на тази задача, както е казано и в Библията: «Създал съм ти помощ против теб самия», – противна на тебе (противоположна).

Така че, мъжът ще изглежда все по-нещастен, а жената все по-независима, силна и съвършена.

Е. Литвар: Страхувам се, че въпросът, който ще задам няма да се хареса на мъжката аудитория. От горепосочения извод, че постоянните изисквания на жените спрямо техните мъже, се свеждат до това, че мъжа е длъжен, длъжен към семейството, към жената, следва ли, че това е справедливо (съгласно духовния корен)?

М. Лайтман: Съгласно духовния корен, ако мъжът изпълняваше своето главно предназначение – самопоправяне – и правеше това в семейството си, по отношение на своята жена и деца, тоест, да внася духовен елемент във връзката помежду им, то жената, съгласно произхода на духовния и корен и в този смисъл връзката и с мъжа, не би искала от него нищо повече от това. Нейните нужди биха били минимални, защото по своята същност именно това е нещото, което тя желае да види у своя мъж, да действа изхождайки от своя духовен ген – и нищо повече. Минимално обезпечение на житейските нужди, макар и в пещерата – дори ако това го има в съвременния свят – тя би била доволна от своя мъж, удовлетворена духовно, душевно.

Е. Литвар: Тоест, ако мъжът внесе в семейството някакви духовни наченки, някаква духовна цел…

М. Лайтман: И минимално усилие…

Е. Литвар: …то женските изисквания, постоянният натиск върху него – от всички страни - «дай!» - принципно биха се променили?

М. Лайтман: Да.

Е. Литвар: Ето ви, мъже! Това е лекарството!

М. Лайтман: Това лекарство е много простичко: вземаш книжката и изучаваш, какво е това мъж и жена в духовният свят, и прилагаш това, което си прочел. Гарантирам ви абсолютно разбирателство, хармония, и наслаждение от семейния живот за всеки – от президента до последния орач.

М. Санилевич: Вие говорите за истинския мъж, и у мен възниква въпроса: какво означава да бъдеш истински мъж, от гледна точка на кабала? Ние всички сме израснали с холивудските филми, и искам или не, в представите ми съществува изграден еталон за истински мъж.

Идеалният мъж

М. Лайтман: Колкото и да сме такива, ние все пак носим в себе си духовния корен, а за жената идеалът се изразява в присъединяването и към мъжкия духовен корен и „изхранването” от него. Когато тя се присъединява към него, това му позволява да се развива и да расте.

Мъжът не може да се развива духовно без жената. В частност, когато в кабала навлизат нови хора и започнат да се занимават с тази наука, те ясно започват да усещат, че на тях им е нужно семейство. Става дума за този, който вече е започнал да усеща духовния корен, себе си, и как от това произтича по-нататъшното му израстване. Необходимо е в нашия свят да се създаде аналогия на тези връзки, които съществуват над двата корена на цялото мироздание – мъжкия и женския. Той трябва да построи този модел сега – вътрешно в себе си и външно в семейната клетка.

Именно в това се заключава представата за идеал у жената. Тя го чувства отвътре, поради близостта си с природата. Тя не се интересува от различните „играчки”, които мъжът е създал за себе си – спорт, политика, борса и т.н. Тя взема участие в тези области дотолкова, доколкото усеща, напрежение, чувства, че светът е ги изисква и трябва да играе по тези правила. Всъщност, ако присъствате на женска сбирка и се вгледате, то вие ще видите колко далече е всичко това, дори и от съвременните жени. Тя е близка с природата, и нейната необходимост е да се установи в духовния си корен. Там се намира мъжкият идеал за нея.

М. Санилевич: А какво е това «духовно»?

М. Лайтман: Духовно – това е силата, която ни управлява, която стои зад материята, а не нещо въображаемо и далечно. Това е всичко, което правя сега, в този момент, което ме ръководи, което ме движи: моите мисли, желанията възникващи в мен, неизвестно от къде; това, с помощта на което аз вземам решения; всичко, което се случва всяка секунда с милиарди други хора или обекти. Всичко това се управлява от тази сила, всичко е създадено от по-рано, програмирано в природата от по-рано, проявяващо се в нашето въображение, в нашите усещания чрез свойството време (минало, настояще, бъдеще) и даващо ни нова субстанция.

Освен това, понастоящем ние започваме да разбираме, че съществуват и други измерения, други светове и други възможности за съществуване чрез развиването на други усещания. И така, ако ние поемем пътя обратно към природата, то всичко, което съществува около нас, но което не улавяме чрез петте си сетива и затова не попада в полезрението на нашето внимание (което е голяма загуба за нас, като изгубени сме, не знаем къде се намираме), се нарича духовен свят. Той съществува реално – с цялата си информация, със своите сили, които ни управляват, но ние не го усещаме. Всичко това наричаме «духовно».

Ако ние се подчиняваме не неговите закони, ако се уподобяваме с него и разберем, какъв е механизма на неговото съществуване, по какъв начин този свят ни е създал, какво ни управлява – ние ще се чувстваме комфортно. Ние не познаваме и не разбираме тези закони и непрекъснато получаваме удари, постоянно вършим неразбираеми и ужасни грешки. Науката, която се занимава с опознаването на духовния свят се нарича кабала, тоест, това е наука за получаването на Висшата информация.

Така както всички проблеми - и мъжки и женски – се намират долу, а всички решения трябва да се търсят горе.

М. Санилевич: Тоест, духовен се нарича този мъж, който опознава тази сила?

М. Лайтман: Да. Духовния мъж или духовната жена - изобщо «духовен» - се нарича обект от нашия свят (в нашия свят!), който правилно се свързва със своя корен или има желанието да се слее с него. Тоест, опитва се да разкрие за себе си Висшия свят, който ни управлява – за да му се уподоби, и по такъв начин да направи възможно хармоничното сливане на всеки един от нас помежду си в този свят.

М. Санилевич: И това напълно би удовлетворило жените?

М. Лайтман: Разбира се! Цялата природа се стреми към хармония, към взаимозависимост, към хомеостаза. Както в телата ни: ако някоя клетка наруши правилното сливане с другите клетки, то по този начин се нарушава цялостната работа на организма, и той заболява. Така и ние – цялото човешко общество, съществуващо на земята се явява единствения огромен болен организъм във цялата Вселена.

Е. Литвар: Може ли да се каже, че цялото човешко общество представлява една болна клетка?

М. Лайтман: Не, то не е единична клетка. Цялото човечество по своята същност представлява целия съвременен свят, защото той включва в себе си неживата, растителната и животинската природа от нашия свят. Затова, ако ние поправим човешкото общество, с други думи, ако то стигне до своя духовен корен, то би се установило равновесие в природата на всички нива, в това число и на екологическо, тоест, на неживо, растително и животинско ниво. Но това е вече друга тема.

Е. Литвар: Това е много интересна тема…

М. Лайтман: Тя се отнася до цялостното природно равновесие в целия свят.

Е. Литвар: В един от предишните ви отговори беше споменато твърдението, че човека не разбира откъде и как възникват в него желанията.

М. Лайтман: Мислите и желанията. В сърцето и в разума. Аз не знам какво ще ми хрумне в следващия момент: какво ще ми се прииска, какво ще помисля.

Е. Литвар: От къде идва това?

М. Лайтман: Не говоря за това, че у мен само вътрешно отекват информационни данни под формата на желания и мисли, но и около мен, се случват неща и събития, които аз не мога да прогнозирам. Откъде бих могъл да знам какво ще се случи? «Всичко тече»… Това остава скрито от мен, както и от всеки един от нас.

Силата, която ни управлява отвън, извиква у нас всеки път нови желания и мисли, съществува по програма, която е напълно скрита от нас, от нашите усещания. Затова ние, ние по принцип се явяваме като едни марионетки, които ги придвижват, или „со кроце со благо” – по добрия път, тоест пътя на осъзнаването, на разбирането - или с помощта на ударите на съдбата, чрез наказание, което да обърне вниманието ни към осъзнатата необходимост да сме в съответствие с природата. На къде ни придвижват? Към целта. Към каква цел? За постигане на подобие с природата.

Съществува ли карма, съдба?

Е. Литвар: Ако ние сме просто марионетки, то изниква идеята, че сме подвластни на карма, съдба, тоест, за човека всичко е предначертано, написано? Той просто върви по пътечката, по стъпки, които за него вече са предопределени?

М. Лайтман: Да.

Е. Литвар: Просто така?

М. Лайтман: Да. С тази разлика, че на нас това не ние е известно.

Е. Литвар: Тоест, ние участваме в игра без да знаем каква ще бъде следващата крачка?

М. Лайтман: Точно така. Нямайки идея каква би била следващата правилна крачка, ние правим милиони различни стъпки, всяка от които ни води в проиграване на шанса. А природата ни управлява посредством неразбираеми за нас закони и ни води към своята крайна цел. Получава се така, че ние постоянно залитаме в другата посока, без да знаем накъде това би ни довело, и ни се струва, че нещата горе-долу ще се наредят добре, а всъщност се получава така, че нещата отиват на по-лошо. Природата ни води по пътя на осъзнаването на това – какво е лошо.

Това започва да се усеща и в света, в който живеем. Всичко в него е взаимно свързано. От една страна, разбирайки природата, нейната единност, ние започваме да се замисляме върху това, че всъщност светът е много малък и ние всички сме свързани помежду си. От друга страна – ние сме огромни егоисти и не желаем да съществуваме дори вътре в семейството си. Ето, в това се състои и противоположността на нашата вътрешна, егоистична природа спрямо единната алтруистична природа. Сега се сблъскваме с разкриването на това противоречие: човекът, въобще цялото човечество е противоположно по отношение на цялата останала природа. Тук именно се появява и идеята за нашето същинско предназначение, а именно да поправим себе си и да станем неизменна част от единството на майката - природа.

Е. Литвар: Вие вече на няколко пъти употребихте понятието «природа». Аз не съм убеден, че говорим за едно и също нещо. Нали не говорите тук за природата на дъжда, гората и зайчетата?

М. Лайтман: Природата – това е Закон, един велик Закон, който управлява материята във всичките и проявления: нежива, растителна, животинска, човешка и духовна материя. Всичко това, взето заедно, всичко, което можете да си представите, в това число и Твореца, ние наричаме «Природа» – тоест, всичко, което съществува.

Е. Литвар: Ясно. Това е една необятна тема.

М. Санилевич: Може ли да се върнем на темата за мъжа и жената?

М. Лайтман: Кабала се състои от много направления: възприемане на действителността, сравняване на световете, тяхното построение, изкачването на човека по тези светове, съществуване в тяло, раждане в този свят, напускане на този свят – на къде и как. С една дума кармата, съдбата на човека. Как да я узнаем, да я открием за себе си и да съществуваме в унисон със силите, които ни управляват. Тогава би било възможно ти сам да боравиш с тези сили, по такъв начин, че не те а ти да ръководиш живота си.

Е. Литвар: Това означава ли, че всички имат тази възможност да го постигнат?

М. Лайтман: Да. Но за това е нужно разбиране, осъзнаване и стремеж да се издигане над себе си.

Е. Литвар: Връщайки се към днешната тема – жена от Вологда задава следният въпрос: защо мъжете и жените не могат по никакъв начин да се разберат/усетят един друг? Това, което е важно за жените – мъжете считат за дреболии, а жените от своя страна, гледат на мъжете като на непораснали деца . Как кабала обяснява подобно абсолютно неразбиране между двете страни?  

Как бихме могли да постигнем взаимно разбиране?

М. Лайтман: Жената е свързана с природата. Тя е близо до природата и затова рядко греши. Тя не се впуска сляпо напред. При нея липсва този устрем на фантазиите, който се наблюдава при мъжа. Тя не може да се прояви ярко и правилно извън дома си. Това не го казвам в ущърб на жените, не и с насмешка – опазил Бог, не ме разбирайте погрешно.

Ако разгледаме която и да е специалност, за която е необходима фантазия, въображение, (даже отличния готвач) – това е мъжа. Която и професия да вземете, та дори и тази, която по своята същност би могла да се разглежда като женска – жената трудно се справя с нея, по този начин тя излиза от рамките на дома, или пък трябва да бъде особен тип жена. Мъжът се губи у дома. Жената се губи вън от дома. Това трябва ясно да го разберем.

Мъжът, съгласно духовните закони, е длъжен да обезпечи семейството си материално, да му осигури най-необходимото, а във всичко останало да се старае към намирането на съответствие с духовния корен между него, семейството и обществото.

Всички останали мъжки занимания изглеждат като безполезни играчки в очите на жената. Всъщност за нея въобще не е важно дори какво състояние държи той в банката, славата, силата, известността, властта, която той може да притежава – за жената това са само материални блага, които не носят никакво усещане. За мъжа тези неща са явяват изключително важни и на тях той би посветил целия си живот.

Жената не измерва същността на живота с подобни категории. Бидейки свързана с природата, тя измерва живота само с увереността и чувството за сигурност в настоящия и утрешния ден, за себе си и за децата си, а на по–следващ етап – с усещането за връзка с духовния си корен чрез своя мъж. Нищо друго не би пожелала, стига тези условия да са изпълнени. Не случайно е толкова опорочен женският идеал за мъж в наши дни. Жените подсъзнателно се опитват да се изправят по отношение на мъжа, а от мъжете те изискват търсенето на съответствието с духовния им корен.

Мъжът – в действителност е движещия се елемент, той е играчът в живота, поставяйки си различни цели, той прекарва цялото си време в игра. Така както в детството момчетата се събират и играят помежду си, по същия начин го правят и в зряла възраст – без значение какви ще бъдат играчките. Мъжът си остава игровия елемент в природата. Защо? Защото с помощта на игрите у него се развива способността да фантазира, и той е длъжен да достигне връзката със своя духовен корен, да се труди за собственото си поправяне и това на жената, но, за съжаление, нещата при него не отиват по–далече от играта.

Е. Литвар: Би ли била удовлетворена жената от духовната работа, която мъжът върши, ако той се обучава в някакво езотерично учение, или ако той редовно посещава храма, за да изповядва някаква религия?

М. Лайтман: Това зависи от нивото на развитие, което е достигнала жената, от новото на нейния духовен ген.

Ние не разглеждаме жената като завършен, поправен елемент на природата, като ядро, спрямо което мъжът се явява като постоянно кръжащ «непоправен» електрон, представляващ перманентна пречка. Ние сме взаимосвързани. Ние съществуваме заедно в този покварен свят. Аз просто говоря за това, кой от нас в по–голяма степен усеща неговото вътрешно ядро, естествената необходимост, общата посока на живота, и най–вече нашите неизправности. Тоест, от жената нищо не се изисква, а за тези, които ви задават въпроси, в тях действително се е породило разбирането за това, което ги насочва, към какво трябва да се стремят, какво трябва да изискват от мъжа. В действителност такова разбиране у тях също не съществува. Но всичките им проблеми са им много близки, проблеми, които ние мъжете сме длъжни да разрешим.

Душата има пол

М. Санилевич: Ако в даден живот душата е обитавала тяло на жена, това означава ли че в следващия си живот тя отново ще слезе в женско тяло? Би ли могла да се въплъти в мъжко тяло?

М. Лайтман: Не, не може. Душата има пол, така както в този свят тялото има пол. То се явява произтичащо от душата, и затова подобен сценарии е невъзможен.

Както ни е известно,в нашия свят съществуват много различни, неправилни проявления между половете, и в самите полове, но ако трябва да говорим глобално, то полът не се променя. Не говорим за мъжко или женско тяло. Става дума за духовно-енергийния ген, неговото състояние, неговия корен, а коренът – той не се променя. Затова неговото проявление в нашия свят, материалната обвивка, винаги е в съответствие с духовния корен: или мъжки, или женски. Такъв какъвто съм сега - жена или мъж – такъв и ще си остана.

Но каква е разликата?! Аз така или иначе нямам спомени за себе си от предишните прераждания – защо трябва да забравям всичко, странно? Това, че сегашното ми състояние и роля на мъж или жена не ми се нрави, съвсем не означава, че и в следващото си състояние ще бъда такъв. Това зависи само от степента на моето поправяне, от степента на съответствие с духовните сили, които ме управляват. Ако аз съм в съответствие с тях, то ще се чувствам комфортно, и не е важно, какъв ще бъда - мъж или жена.

Какво означава това «Аз»? Къде е това «Аз», което се пренася от един живот в друг, защо се обозначавам: «Ах, в следващия си живот ще бъда жена»? Какво е това усещане за «Аз»? Човек си мисли, че това «Аз» остава вечно, неизменно, пренасящо се от тяло в тяло… Това, което си представяме сега в качеството на «Аз», изчезва с тялото.

Е. Литвар: Ето един въпрос, който практически се задава от всяка жена, без значение от коя част на света. Въпросът е следният: може ли всяка жена да се издигне в духовния свят, и ако това е възможно - до какво ниво?

М. Лайтман: И мъжа и жената – дали по неволя или осъзнато – са длъжни наравно, заедно да достигнат своя духовен корен, от който са произлезли в нашия свят, приемайки телесна обвивка. Те са длъжни в този свят и в рамките на този или последващи животи – тоест в рамките на своето съществуване на тази планета – да достигнат духовния си корен едновременно съществувайки в два свята: в духовния, и в нашия, като в единно пространство.

Колкото по-рано достигнем това състояние, толкова по-опростен, по-добър и по-удобен ще бъде живота ни. Колкото по-дълго се задържаме на сегашния път, толкова повече страдания ще изпитваме, толкова по-болезнени удари ще получаваме – като вироглаво дете или животно, на което му е все едно и прави онова, което трябва.

Нашият духовен корен – това е целта, която ние сме длъжни да достигнем. Затова кабала, която в наши дни се разпространява широко, ни помага да прогледнем и разберем, какъв е този корен, който се иска от нас да достигнем, който се явява целта на нашето съществуване тук на земята. Когато разберем това и започнем постепенно да се отправяме към целта, нашия живот ще стане много по–стабилен, надежден и спокоен.

М. Санилевич: Има такава молитва, в която мъжът се отправя към Твореца и му благодари за това, че не го е направил жена. Как да разбираме това?

М. Лайтман: Това би могло да бъде разбрано много просто: мъжът е благодарен на Висшата сила на природата, на Твореца (в кабала Творец и Природа са едно и също нещо), която го е създала равна на Себе си, подобна на Себе си, защото по такъв начин у него съществува свободата на волята, от която произлиза цялото поправяне на света. Тоест, той е благодарен на Твореца за това, че Го е създал голям и равен на Себе си.

Женската част, в това отношение, бихме могли да кажем е в ущърб. Но като цяло тя въобще не е в ущърб, защото, тя по принцип, се явява в целия този процес главната част и много по–важна от мъжа, поради факта, че всичко което се развива произлиза от женската част, чрез нея се раждат и отглеждат идните поколения.

Представете си света без жената… Ако сега престанат да се раждат момичета, то света би се загубил само в рамките на 50, най – много 70 години. Какво би било това «свят без жени»?

Тоест, жената се явява по рождение всичко това, което съществува, тя дава живот на всичко и всичко се развива чрез нея. Мъжът е един вид източник на енергия. А всъщност всичко се развива по програма, която е заложена в жената.

Тук съществува много интересно съответствие между двата пола. Мъжът е създаден подобен на Твореца, за да се съедини с Висшия източник и да стане проводник на енергия и информация, само за да я предаде на жената, която да приеме тази информация, и именно чрез нея – жената - да се развива цялата природа.

Е. Литвар: Тоест, погледнато в глобален аспект, жената е по–важна от мъжа?

М. Лайтман: А-а! Точно така е! От нас само се иска да престанем да си играем и да носим у дома, това от което се нуждае жената, и тогава всичко ще си дойде на мястото.

М. Санилевич: Всички жени, които познавам, завиждат на мъжете. Защо?

М. Лайтман: Защото те, за съжаление са зависими от тях. Не заради друго. Но, по принцип, ако даваме на жените всичко, от което се нуждаят, то те ще бъдат дори по–щастливи от мъжа. Жената си е самодостатъчна, стига да получава онова минимално количество духовна енергия, която и е нужна от мъжа.

Е. Литвар: След днешната беседа, имам ли аз пълното право да започна да завиждам на жените?

М. Лайтман: В нашия свят няма за какво и кому да завиждаме.

Е. Литвар: Не, не става дума само за нашия свят, а по принцип.

М. Лайтман: По принцип, и двете са части на природата, два вида творения, които се съединяват помежду си, за да достигнат съвършенството на Твореца – на най–висшето ниво на природата - но именно в своето сливане и взаимно допълване. Затова тук няма място за завист! Трябва просто всеки да допълни себе си и да достигне хармония с другия, и да развие това състояние, това хармонично сливане, до степента на хармония с Твореца.

Какво означава «създадена от реброто»?

Е. Литвар: Ще ви задам един последен въпрос: когато Адам и Ева са започнали да се притесняват един от друг, имало ли е по това време други хора на земята? Тоест, съществували ли са вече на земята мъжете и жените? Или те са се появили след като Адам и Ева са започнали да се срамуват от голотата си?

М. Лайтман: В Библията се говори чрез езика на алегорията, има се предвид Висши сили, които управляват този свят. Затова е трудно да се опираме дословно на тези образи, така както вие се опитвате сега да овеществите – «Адам и Ева».

Човечеството съществува десетки хиляди години. Ние говорим за образи, които са съществували, според Библията, преди около 5767 години (ако броим, че сега сме в 2007 г.) А какво е било преди този момент - нищо? Що за Бог е създал току-така от шепа пръст някой си Адам, после взел от него едно ребро и набързо създал и жената? Трябва да разглеждаме всичко това от гледна точка на духовната сила, която управлява в нашия свят, и тогава правилно бихме усетили нейното цялостно проявление.

Адам (в нашия свят) – това е човек, който действително е живял преди около 5767 години и в даден момент от своя живот той е почувствал стремеж да достигне до духовния си корен, до Висшата сила. «Стремеж към своя корен» – това означава стремеж да узная кой съм аз, от къде идвам и какъв е смисъла на моето съществуване. Този стремеж се е появил у човека за първи път преди около 5767 години. И този човек, за който аз говоря е написал книга, която се нарича «Тайният ангел» – кабалистична книга. А какво ще рече - «кабалистична»? Такава, която съдържа описания на усещания, получени чрез опознаването на Висшата сила, както и впечатления от сливането му с Нея. Това, което е видял и усетил той е написал под формата на книга, която е запазена и до наши дни. Бихте могли дори да си я купите от всеки магазин, предлагащ подобна литература.

Божественото създаване на Адам – от шепа пръст, а от неговото ребро и жената – не съществува по начина, по който вие си го представяте. Това е само алегорическо представяне на духовната сила, която формира енергиен образ, който ние наричаме «човек» – мъжът и жената.

Какво означава «създадена от реброто»? Това е неправилен превод на думата «цла о т». Всъщност тази дума има две значения – «отражение» и «ребро». Така както човек е създаден по подобие на Твореца, но противоположен на Него в своята непорочност, така жената е създадена противоположна на мъжа. За това всъщност става въпрос, това означава «от реброто».

Е Литвар: Тоест, не от реброто? Не в буквалния смисъл?

М. Лайтман: На иврит тази дума означава в превод – «по подобие», «отражение» на мъжа.

Е. Литвар: Мисля, че след този разговор, нашето предаване ще стане истинска сензация в телевизията.

М. Лайтман: Не, това са общоизвестни неща. Те са известни за широк кръг от хора, не само за кабалистите. Тези, които действително искат да узнаят точния коментар на това, което е описано в Библията, нейния правилен превод… Кой може днес да си затвори очите за това, което е писано в Библията за създаването на мъжа и жената?

Като цяло, Библията – това е книга, в която се говори за духовни сили. Тя не говори за отделни персонажи, които са съществували на земята, така както ние съществуваме. Затова Библията се нарича свещена книга – издигната над нивото на нашия свят, говореща за силите, които ни управляват. За какво иначе трябва да я изучавам ? Тогава тя би била просто история. Вземете която и да е книга по нравоучение... Библията е свещена именно поради това, че разказва за Висшите светове, за Висшите сили. Ако бих могъл да ги постигна, то аз бих могъл да им се уподобя, бих могъл да взаимодействам с тях в пълна хармония. По такъв начин аз бих могъл да стана равен с Тях, бих открил абсолютната вечност и съвършенство.

Е. Литвар: Сега ще преминем към нова тема, която ще заинтересува преди всичко мъжката част от аудиторията. Това е темата «За секса».

М. Лайтман: Искам само да ви предупредя, че няма как да си отговориш на всички въпроси, които биха могли да съществуват в нашия свят. Те възникват постоянно – един въпрос поражда втори... Затова само последователните знания, колкото и минимални да са, получени буквално от няколко урока по кабала биха помогнали на начинаещия. Нашата беседа просто показва, с какво се занимава кабала, какъв диапазон от въпроси засяга тя. Ако човек има намерение сериозно да се отправи в търсене на тези отговори, то нека да прочете няколко от уроците по кабала за начинаещи от курса на Академията, след което той ще е в състояние сам да си отговори на напиращите въпроси.