Прочетен: 5510 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 26.11.2014 23:49
Представете си,че попълвате въпросник за online dating – какъв сте, що сте, какво търсите в хипотетичната си половинка и прочее. Естествено, ще искате на първо място вашият партьор да има зъби, пълен комплект крайници , както и да няма по-сериозно психично заболяване от класическата и широкоразпространена в наши дни маниакално-компулсивно разстройство. И чак след това можете да си позволите да капризничите: да бъде със сини очи, атлетичен, да свири на нещо, да обича разходките сред природата... Ако сте жена, сигурна съм, че две условия почти задължително ще споменете: да има чувство за хумор (като че ли е токова важно да казва вицове, докато ви чука!) и …да обича животни. Ето, с това последното условие обаче трябва да сте особено внимателни и задължително да уточните под каква точно форма трябва да се проявява тази любов. За да няма после неприятни изненади де, не за друго! Особено ако не сте от най-разкрепостените представители на пола и никой никога не ви е наричал „бесна амазонка“, „психопатка“, „нимфоманка“, „срам за семейството“ и „студентка в ЮЗУ“.
Ще обясня.
Значи, в нашия тесен приятелско-вражески-романтичен кръг, който се състои от мен, W.W. и котката Базука, обичаме животните. Не точно Базука, понеже тя има труден характер и присъствието й у дома е по-скоро натрапено, отколкото желателно, но животните по принцип. Не че даряваме пари на приюта за мечки в Белица, но ни харесва да галим разни животинки (ако знаем, че са обезпаразитени и нямат бяс). Всъщност дотолкова обичаме да галим разни животинки, че през две-три седмици някой от нас (макар това никога да не е Базука) изпитва непреодолимо, макар и временно желание да се грижи за такова едно създание. Аз съм традиционалистка в това отношение и обикновено се умилявам от бездомни кучета и котета; почти не минава ден, без да ми мине през акъла да взема под мишница някое такова коте с физиономия на извънземно, наплискано от радиационен дъжд…
… или пък този уличен боец, на който му липсват ушите и по-голяма част от опашката.
W.W. обаче е визионер. Не баш като братята Райт или Фритьоф Нансен (той даже не знае кои са тези хора), но е визионер в смисъла, който дава Българският тълковен речник: „Човек с голяма идея и ново виждане на нещата, погледът му е насочен към големия успех, предпочита нестандартното, различното. Често е неразбран, готов е да изследва непознати територии, преследва цели, които за околните са нереални Той често проявява нестандартен вкус.„
И веднага давам доказателство за неговот визионерство.
Преди няколко дни W.W. си втълпи, че няма по-сладко и предизвикващо умиление животно от видрата и след като бях принудена да изгледам 48 видеа в You Tubeс с видри, които плуват по гръб, хванати по двойки за лапички, бозаят, ядат макарони и раждат бебета-видри, ми беше заявено, че това ще ни е следващият домашен любимец.
- - Нали знаеш, че видрата е водно животно? Къде смяташ да я държим? – попитах аз, извивайки въпросително едната си вежда в не съвсем сполучлива арка по модел на Скалата.
- - Във ваната.
- - Искаш да кажеш във ваната на МОЯ апартамент?
- - Да.
- - А ако се конфронтира с Базука?
- - Ще махнем Базука.
Аха, значи такава била работата. Леко се стреснах, трябва да призная, от перспективата да отглеждам видра в банята си. Но тогава оставих разговора с отворен край. Но това беше с цел! Трябваше ми малко време, за да се подготвя за ответния удар.
Два дни по-къс но, когато пак стана въпрос за видратa X и перманентното й присъствие във ваната и живота ни, аз вече бях подготвена.
- - Знаеш ли, че на една видра са й необходими шест килограма риба на ден? На ден!! Която аз определено няма да купувам!
Така бе сложен край на мечтата за видра. Но остана обещанието, че ще си направим тениски с подобни щампи: на неговата ще пише “I am an otter”[1], а на моята – “I am with an otter”[2].
После дойде традиционната ни седмична кино-вечер, когато обикновеноW.W.избира филма, а аз в последствие си бия главата в стената заради избора му. При последната такава вечер обаче аз реших да поема инциативата и излязох с на пръв поглед смелото и неподобаващото за възрастта и сериозната ми педагогическа професия ппредложение да гледаме порно с животни.
- - Верно ли искаш? - W.W. видимо се оживи.
- - Да бе.
- - Сериозно?
- - Даа. Нека с кончета!
От първи опит W.W. попадна на един сайт със сериозни зоофилски видеа, но първо погледахме малко хардкор с големи кученца в съвокупяващи сцени със скучаещи домакини и чак после минахме на селскостопанските клипове. С голяма изненада установихме, че членовете на конете, освен огромни и черни, приличат в горната си част на пасатори за варен грах и картофи. Разбира се, бяхме донякъде подготвени за факта, че женската вагина е в състояние да поеме такова чудовищно количество плът в себе си, но когато конят започна да се празни, и двамата зяпнахме. Заклевам се, беше все едно гледаме градинска пръскачка! Трябва да ви кажа, че количестовто сперма, което един коня изхвърля, се развнява…така, мерейки го на око, на около буркан и половин компот от сливи.
За да бъда честна, ще кажа, че порното с животни (в случая коне) бързо омръзва по простата причина, че единият от сексуалните партньори не се вживява особено в акта, а това винаги си е joy-killer. Така че нищо чудно, че и на нас скоро ни писна да гледаме как млади девици се въргалят в сеното и размазват конската сперма върху розовите си гърди.
После гледахме филм, който пак W.W. избра и заради съдържанието на който още на 12-тата минута ми се прииска да ми се намират някъде по кухненските шкафове някакви много силни наркотици.
Не знам дали този блог пост носи някакво послание. И дали изобщо трябва да завършвам с някакъв обобщаващ коментар, както обикновено правя. А и ако искате да знаете, мислите ми в момента са на друго място - притеснявам се, че W.W. е бил днес следобед да гледа продължението на „Игрите на глада“, което носи заплашителното за единството на нашия скромен семеен кръг заглавие „Сойка-присмехулка“.
[1] Аз съм видра. (англ)
[2] Азз съм с видра. (англ)