Няколко са поетите и въобще творците от българския Пантеон на героите, които оставят ярък отпечатък в нашето съзнание не само с биографията си и приноса си в народното дело, но и с произведенията си, които са еманация на Борбата. Сред тях безспорно е Ботев.
      Извечни са надвремевите, общочовешки послания, заложени в творчеството му, плашещо актуални звучат и днес стиховете му.

"Няма власт над онази глава, която е готова да се отдели от раменете си в името на свободата"   Елегия

                                    Кажи ми, кажи, бедний народе,

                           кой те в таз рабска люлка люлее?

                           Тоз ли, що спасителят прободе

                           на кръстът нявга зверски в ребрата

                           или тоз, що толкоз годин ти пее:

                           "Търпи, и ще си спасиш душата?!"

 

                           Той ли, ил някой негов наместник,

                           син на Лойола и брат на Юда,

                           предател верен и жив предвестник

                           на нови тегла за сиромаси,

                           нов кърджалия в нова полуда,

                           кой продал брата, убил баща си?!

 

                            Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!

                            Глухо и страшно гърмят окови,

                            не чуй се от тях глас за свобода:

                            намръщен само с глава той сочи

                            на сган избрана - рояк скотове,

                            в сюртуци, в реси и слепци с очи.

 

                            Сочи народът, и пот от чело

                             кървав се лее над камък гробен;

                             кръстът е забит във живо тело,

                             ръжда разяда глозгани кости,

                             смок е засмукал живот народен,

                             смучат го наши и чужди гости!

 

                              А бедният роб търпи и ние

                              без срам, без укор, броиме време,

                              откак е в хомот нашата шия,

                              откак окови влачи народа,

                               броим и с вяра в туй скотско племе

                               чакаме и ний ред за свобода!

 

Благодаря, че припомни за Ботев.
Ето го и любимият ми стих:
"Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!"

Благодаря ти, че написа!

от 160 години оттогава!
Толкова много са се променили нещата...

Поздрави за хубавия пост, fro :)
И на мен ми е любим цитирания от laurencia стих на Ботев. Много българи го знаят наизуст.. Емблематичен е!

160 години изминаха , а на мен ми се струва че българите сме си все същото "скотско племе"..........

браво страхотен блог!